райбрежието, което разглеждаме от високо е с формата на полумесец. То е покрито с чист светлокафяв пясък, който на места придобива светлосив оттенък. Брегът е обливан от чисти, малки и леки морски вълни. Наблюдавайки водата различаваме три цветови нюанса. Далеч от плажа – тъмносин, с приближаването към брега синьото изсветлява, за да се трансформира в красивата бяла пяна, обливаща безлюдното крайбрежие.
Описание:
Йорданка Панова
Кристално чисти морски води, под които се вижда едно златисто пясъчно дъно. В зависимост от отдалечеността от плитчината, цветовете на водата преминават от светло към по-тъмносиньо. От ефекта на слънчевите лъчи, които проникват през плитката вода, пясъкът по дъното придобива един особен светъл оттенък, а водата в близост до него изглежда яркосиня. В близост до дъното едва се забелязва пасаж от малки рибки.
Описание:
Йорданка Панова
Една малка морска плажна ивица. Осеяна със златист пясък, примесен с множество малки камъчета и почти незабележими малки черупки от миди. Спокойни морски вълни, които леко се разбиват в плажа, преминавайки през краката на седнал точно до водата човек. Цветът на водата прелива от синьото към искрящото бяло на морската пяна. Забелязват се леки слънчеви лъчи отразяващи се в плажа, по което се досещаме, че самотният наблюдател се любува на изгрев или залез.
Описание:
Йорданка Панова
Пред мен се открива гледка на златист плаж. Сякаш се намирам на изхода на пещера. От едната си страна плажът граничи с красиви и девствени скали, а от другата с кристално сините води на морето. Във водата величествено се изправя една малка, но гладка скала, до която се виждат множество къпещи се хора. Към мястото, вървящи по пясъка, се приближават и още плажуващи. Времето е ясно, а яркосиньото небе – осеяно с красиви бели облаци. Слънчевите лъчи огряват нежно морската вода и пясъците на плажа.
Описание:
Йорданка Панова
Морска вода с бледосин цвят. Петте пипала на звездата са покрити от вътрешната си страна с множество къси ресни, а горната ? част е гладка. Тя се намира на дъно осеяно със светли и бели пясъци под формата на вълни, които преливат от бяло към бледо синьо, а мекотелото едва се забелязва, сливайки се с цветовете и слънчевите отблясъци на водата. Пясъците по дъното приличат на къдри, фини дипли , които се застъпват и изглеждат неподвижни, спокойни и застинали.
Описание:
Йорданка Панова
Алексей Зайцев рисува лятно море под слънчевите лъчи с нюанси на бялото и синьото. Наблюдаваме вълните в такава непосредствена близост, че плажната ивица се забелязва едва в долният ляв ъгъл на платното. Вълна с бял гребен залива брега, докато млада дама избутва малка, бяла лодка във водата. Прави го с дясната си ръка. Лодката е поръбена с дърво, а от коритото се подава дървено гребло. Жената носи дълга до земята, изчистена, бяла рокля с презрамки, а върху главата си- шапка с малка периферия и панделка. Придържайки дрехата с лявата си ръка се опитва да я опази от измокряне. По всичко личи, че опитите и са обречени. Продължавайки мислено сюжета, можем да предположим, че роклята ще бъде изсушена по-късно, от слънцето и морския бриз, докато лодката си проправя път през вълните.
Описание:
Натали Платнарова
Картината, типично за платната на Иван Айвазовски, изобразява море след силна буря на фона на ярък изгрев, подаващ се зад облаците и хора претърпели корабокрушение и опитващи да се спасят на отломки от мачта. Лъчите на яркото сутрешно слънце осветяват грамадните вълни, най-голямата от които е деветата вълна, готова да погълне всички и да ги потопи в морската стихия на Ям (бог на морето в ханаанската митология).
Пресъздадено е невероятното величие и мощ на морето и безпомощността на човека пред природата с нейните естествени закони. Морето изглежда ядосано и безкрайно, в контраст с изгрева, вдъхващ поне малко оптимизъм след трудната нощ. Топлите тонове на огряното море сякаш придават на водата по-малко необятен вид, вдъхвайки у зрителя надежда, че хората ще бъдат спасени. Вълните изглеждат още по- сурови и големи на фона на корабокрушенците. Пяната сякаш се сблъсква и се слива с облаците, прогаряни от слънцето. Произведението успешно представя хармония между страха и надеждата.
Описание:
Натали Платнарова
Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.
Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река. Зад него има равен тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите да са към кафене, разположено на плажа.
Изображение: Магдалена Симеонова
Описание:
Ивелина Дамянова
Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/
Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.
вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.
Изображение: личен архив
Описание:
Ивелина Дамянова
Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив
Описание:
Ивелина Дамянова