Етикет: Момиче

Владимир Гусев, картина без име

  В близък план, на фона на слънчев летен ден, са изобразени малко момиченце и нейният кон. Пъстра, зелена поляна с високи цветя в разнообразни цветове приютява двамата приятели. Момиченцето е облечено в старомодна, бяла рокличка с малка яка и дълги „буфан“ ръкави. На талията и е привързана синя панделка. Русата и коса е вързана на свободна, ниска опашка и се стели по гърба и.

  Детето е в профил, загледано в наше дясно, към коня. То гали гривата на  спокойното, кафяво животно.

  Конят е привел глава към нея, а пръстите и са заровени в  гривата му. Двамата, човек и животно, представляват мила и сърдечна гледка.

Описание:
Натали Платнарова

Владимир Гусев, картина без име

Съзерцаваме младо момиче, клекнало  на малък дървен кей в езеро. Водата е обсипана с лилии. На заден план се виждат високи водни треви. На ръба на кея седи девойка в къса, лятна рокля в светъл цвят. Кройката на дрехата е семпла, с презрамки и десен на лилави цветя. Дългата и кафява коса е вързана на висока опашка, а бретонът и се спуска разпиляно по челото. В ръка държи зелен букет, който виси над водата. Лицето и е обърнато към нас. Чертите и са красиви. Брадичката и е остра, а страните и – обли. Очите и са притворени и сведени надолу към водата. Зад нея, до кея седи малка, боядисана в розово  рибарска лодка.

  Не виждаме небето, но по сенките, които хвърлят кея и лодката можем да предположим, че е слънчево.

Описание:
Натали Платнарова

Лила от «Българи от старо време»

luben karavelov

 Дорде старците се разговаряли така, то в стаята влязло едно момиченце, което било около шестнайсет години: черните му очи блестели някак си живо и весело; тия били пълни с нежност, с енергия и с душевна топлота и били покрити с дълги и къдри клепачи; черните му вежди представляли правилен полукръг; мъничките му устца били украсени с алени устни; откритото му и високото му чело било ясно и хубаво; няколко аленовата червенина светила на бялото му като хартия лице; образи – като прасквици с наежинки и с ямки; и най-после главица, покрита с темноруса като коприна коса, която се вила по плещите му и принимала по краищата къдрав вид. Притурете при всичкото това висок и прав бой, тънка и гиздава снага, която била стегната с копринено коланче и със сребърни чопразчета. Главата на това ангелче била забрадена с червена стамболска, тънка като було кърпица; освен това Лила била облечена във вълнен домашен сукман, който бил нашарен с копринени кенета; контохчето* й било от червена чоха** и било нашарено така също с бели копринени кенета. Сукманът и закривал само шеята и плещите; но в това също време той откривал високите и гърди, които били покрити само с едни тънки копринени нагръдки; а над тия нагръдки висели роскошно и сладострастно мъниста и мерджаново герданче. Тя носила и в двете ръце по една стомна с вода; едната стовна била жълта със зелени дамги, а другата – зелена.

* Контош (контох) – вид връхна дреха без ръкави.

** Чоха – гладък вълнен плат (от турски).

 

Любен Каравелов
Из „Българи от старо време”

Описание:
Валерия Вълева

Дара от „Лавина”

blaga dimitrova

Задъхано момиче тича по следите.

Закъсняла е. Изпуснала е нещо по-важно от живота си. Дали ще успее да догони другите?

…

Спуща се още по-упорито  по дирите, искайки да избяга от този вразумителен глас, който я плаши повече от суровата планина.

…

Най-глухата самотност.

Дара губи следите.

Лута се из преспите. Озърта се.

…

Тръгваш пак, преследвана от шума на собствените си стъпки. Да би ти пошушнал някой какво те чака там при другите, ти не би се изплашила. Защото няма нищо по-страшно от това да останеш сам, да се откъснеш от своите, да изостанеш, пък дори и от общата беда.

…

В зимния алпийски екип, с въжето, навито на обръчи и стегнато с възел на лявата й ръка, с пикела, с ъгловати момчешки жестове, които се стрелкат в най-неочаквани посоки, тя е безподобна.

Из „Лавина”
Блага Димитрова
Златна колекция ХХ век, 2005

Описание:
Валерия Вълева

Пипи дългото чорапче

pipi

Първата книга за Пипи дългото чорапче излиза през ноември 1945 г.

Читателите по цял свят  са израснали с приказните разкази за луничавото момиченце Пипи. Независима, с бунтарски дух, самостоятелна и с чувство за хумор.

Косата ѝ е с цвят на морков,  сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Носът й, като мъничко картофче е обсипан с лунички. Под него аленее голяма широко усмихната уста, изпълнена със здрави бели зъби. Роклята е странна. Ушита е от самата Пипи. Смятала да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи е пришила тук-там по някое червено парче. Дългите й тънки крачета са обути в дълги чорапи — един жълт и един син. Освен това черните й обувки са два пъти по-големи от стъпалата й.

В малките си но силни ръце е гушнала  любимото си животно – макак, облечен в зелени панталони.

Рисунката е направена по роман на Астрид Линдгрен.

Описание:
Ирена Янакиева

Червената шапчица

chervenata-shapchitsa

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо.
Най-познатият днес вариант принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г.
Малко сладко момиченце е облечено в червена рокличка, с бяла тънка дантела в края, бяла престилка вързана на кръста и най-важното червена кадифена шапка, заради която всички го наричат Червената шапчица. Тръгнало е от селото през красивата гора обсипана с цветя и весело подскача с кошница в ръка. В кошницата има козунак, шише вино и плодове, за болната й баба. Момиченцето бере цветя, а лукавия вълк, сивокожият звяр наднича зад едно дърво и крои планове как да го изяде. Малко сиво зайче, подскача игриво в прекрасния слънчев ден. Гората е толкова кичеста, че Червената шапчица не може да устои на цветята, които изникват пред очите й. Селото вече е далеч зад нея, ромоли бистрата рекичка с дървен мост, който прилича на изхода от селото и входа към гората. Слънчевите лъчи се провират игриво между листата на дърветата.

Описание:
Ирена Янакиева