многогодишни растения

Пясъчната лилия е многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото й е високо до 40–60 см. Листата – дълги до 50 см. и широки 25 mm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Съцветието: от 5–10 цвята, цветовете: едри, бели с аромат. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Някои от субпопулациите са многочислени, но като цяло видът в страната е представен с ограничен брой индивиди. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в поддържан резерват „Пясъчна лилия“ и резерват „Ропотамо“. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. В България пясъчната лилия е разпространена по черноморското крайбрежие (Ю. – Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесено).

Заснетата фотография е на красиво растение,намиращо се на плажна ивица, сред сухи кафеникаво-златисти пясъци. Цветето е храстовидно. Зелената маса на растението представлява сноп гъсто растящи, издължени и плоски листа,равни с еднаква дебелина и ширина по цялото си протежение, завършващи с остър край. Ясно се забелязва, по зелената маса и липсата на достатъчно влага, -че някои от листата са с пожълтели връхчета, а други напълно изсъхнали. Едни от тях са изправени, други сякаш са се усукали. От тази гъсто растяща зелена листна маса се издигат дълги цилиндрични цветоносни дръжки. На върха им се намират цветните чашки- цветът е кичест от по няколко разклонения. Самото цвете има фина и нежна звездовидна форма в бели цветове, с дълги бели тичинки в средата, в края на които има бял цветен прашец. Разцъфтелите цветове изглеждат изключително нежни, а неразцъфналите наподобяват по форма събран чадър с остър връх. По всички листа се забелязват дребни и фини пясъчни частици, посипани и останали сякаш в прегръдката му. Зад него, на по-заден план, на фотографията се вижда златист, окъпан в слънчева светлина плаж, който се губи в прииждащите морски вълни в далечината. Морето е в различни нюанси на синьото, на места сякаш розовее, преливат се сини, светло сини, тюркоазени цветове.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Panmarit.html

Yasen

Ясенът, наричан още оксен, осенен или оксан, е широколистно дърво, разпространено в северното полукълбо. В България може да се открие по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите, в областите край Дунава, р. Камчия и др.

Ясенът обикновено достига до 40 метра на височина, на дебелина до 1 метър в диаметър, а на възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво в България се намира в Лонгозната гора, село Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 метра, а височината — 30 метра.

Кората на ясена е напукана, сивозеленикава до кафява. Листата са сложни и се състоят от 3 до 17 продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Семенцето се намира в продълговато крилце, дълго около 4 сантиметра, което при падане се върти във въздуха и затова често го наричат – вертолетче или хеликоптерче.

Дървесината на ясена е тежка, здрава, жилава, със светъл цвят. Използва се в производството на мебели, за направа на спортни уреди (стикове за хокей, бейзболни бухалки), в корабостроенето и др. Като красиво декоративно дърво е често срещан в парковете и градините. Листата и семената се употребяват като храна в животновъдството, а цветовете и кората се използват в народната медицина.

Снимката е заснета на хълмиста поляна в слънчев ден. В центъра на кадъра е разположено дървото ясен. Короната му е асиметрична, с гъсти клони отдясно и по-рехави отляво. Вдясно под дървото преминава тесен прав асфалтов път. Дървото хвърля сянката си върху пътя. Наоколо се шири свежа зелена морава.Изглежда сякаш са няколко обработваеми парцела, между които са оформени граници – някои от строени в линия храстчета, а други от тънка ивица прежълтяла трева. В далечината зад дървото, едва видима се крие ниска бяла къща с керемиден покрив. В по-далечен план поляната преминава в хълм, покрит с гори от иглолистни дървета със светли стволове. Над горите е ясносиньото небе, нашарено с летни бели облаци.

Описание:
Ясна Минковска