Алексей Зайцев, „Развържи лодката“

  Алексей Зайцев рисува лятно море под слънчевите лъчи с нюанси на бялото и синьото.  Наблюдаваме вълните в такава непосредствена близост, че плажната ивица се забелязва едва в долният ляв ъгъл на платното. Вълна с бял гребен залива брега, докато млада дама избутва малка, бяла лодка във водата. Прави го с дясната си ръка. Лодката е поръбена с дърво, а от коритото се подава дървено гребло. Жената носи дълга до земята, изчистена, бяла рокля с презрамки, а върху главата си- шапка с малка периферия и панделка. Придържайки дрехата с лявата си ръка се опитва да я опази от измокряне. По всичко личи, че опитите и са обречени. Продължавайки мислено сюжета, можем да предположим, че роклята ще бъде изсушена по-късно, от слънцето и морския бриз, докато лодката си проправя път през вълните.

Описание:
Натали Платнарова

Алексей Зайцев, „Индийско лято“

  Малко дете играе на полупотопен дървен езерен кей. Водата е ясна и спокойна. Обсипана е със златни листа от близките дървета. Издължените им образи се оглеждат в повърхността на езерото.

  Кеят и тревата около него са нарисувани на преден план. Конструкцията е почти напълно разрушена. Възползвайки се от това, водата е заляла част от площта и.

  Момиченцето е клекнало на самия край на кея. Детето си играе с пръчка във водата. Босо е. Облечено е в шарена, къса рокличка. Кафявата му коса е вързана назад. Близо до малката самотна фигура, във водата, се вижда малка жълта лодка.

Описание:
Натали Платнарова

Юрий Кротов – картина без име (1964)

  Топъл, есенен ден. Наблюдаваме отблизо пътека към езеро. Земята е посипана с рядък килим от златни листа и шарена сянка.

  Две малки момичета (на видима възраст около 10 години) са приседнали на дървената ограда, разделяща пътя от езерото. Облечени са в еднотипни дълги рокли с бели яки. Детето отляво е с къса, къдрава коса скрита под кокетна шапка с периферия и голяма панделка. Панделки има и по роклята – сини. Облеклото и е допълнено от бели обувки. Рокличката на другото момиче е с розови орнаменти. Косата и е дълга и права, прихваната назад от бледа, розова диадема. Краката и също са обути в бели обувки.

  До момичетата, на земята е оставен отворен чадър за слънце – вероятно в момента не е нужен, тъй като  притежателките му са заели позиция, където лъчите на светилото не ги достигат.  Чадърчето е типично, модно, в искрящ бял цвят. Двете деца са седнали на предпазния парапет, загледани във водата под сянката на златна корона – виждат се само клоните на дървото. В краката на малките съзерцателки на природния пейзаж спокойно лежи Голдън ретрийвър и си почива на сянка, замислен за своите си кучешки неща.

  По водата се оглеждат слънчеви лъчи, карайки езерото да блести.

Описание:
Натали Платнарова

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

Гербер

Гербера е многогодишно растение, което произхожда от Южна Африка, Мадагаскар и Азия.

Цъфти от май до август с бели, жълти, оранжеви, червени или розови цветове. Често един цвят може да има листенца с различни цветове.

Гербер отглеждан в саксия има свойството да пречиства въздуха в помещението, в което расте.

На снимката е изобразен изключително пъстър и слънчев букет от гербери в най-различни цветове. Има жълти, розови, оранжеви, лилави цветя. Дръжките им са дълги без листа завързани с жълта панделка.

Описание:
Ивайло Димитров

Жълто

ЖЪЛТО/Лято/Топло/
Виж,Слънцето обърна гръб и този ден потапя се в морето….
Защо си още тук?Не си ли уморен от хайманосване със облаците по небето….?
Разбрах!Не можеш да откъснеш пръстите потънали в топъл ситен пясък…
Не можеш да оставиш тихите вълни,разливащи косите си пред теб,очакваш пак да чуеш на Чайката любовния й крясък….
Лежиш на златната постеля и тялото поема топлина…
Ветрецът само нежно носи аромата на следваща и следваща вълна…

Описание:
Лиляна Тотева

Мохито

mojito

На снимката е показан коктейл Мохито, който е в голяма пластмасова чаша с капаче и сламка. Около сламката има свежи зелени листенца мента. В чашата е добавен много натрошен лед и тя е запотена, което излъчва една лятна свежест.  Коктейлът е поставен върху плажна кърпа, която е синя със зелени листа. Зад чашата се вижда плажът, а в далечината е морето, което се слива с небето. 

Заб.: Мохито е традиционен  кубински коктейл, състоящ се от 5 съставки- мента, ром, сок от захарна тръстика или захар, лайм и газирана вода.

Описание:
Ирина Трендафилова

Плажът Навагио на остров Закинтос – Гърция

Navagio_beach_in_Zakynthos

Това е снимка на красивия и спокоен плаж Навагио. Навагио е част от гръцкия остров Закинтос (Занте). Снимката е направена от много високо – от скалите, които са във формата на полумесец и заобикалят красивия плаж.

Вдясно се вижда морето – кристално, бистро, небесносиньо. На места морската вода има по-тъмни петна – най-вероятно, заради камъни и скали по дъното.

В лявата част се намира плажът. Плажната ивица не е дълга, но изглежда перфектно права, без отклонения, няма и помен от вълни. Сякаш времето е спряло.

До водата има много хора, които са като малки точки. Виждат се два акостирали кораба, както и десетина лодки. Част от тях са в близост до плажа, може би спрели, а други се отдалечават.

В морето има къпещи се хора.

Във вътрешната страна на плажа също има кораб, по-точно останки от него. Изглежда, че корабът е бил голям. Кафявите му останки са наобиколени от любопитни хора.

Навагио е заобиколен от много високи скали, които следобед най-вероятно хвърлят сянка на плажната ивица. Снимката може би е направена в по-ранната част от деня, защото исполинските скали хвърлят много малка сянка, едва забележима.

В долния ляв ъгъл се вижда голямо иглолистно дърво или храст, което се намира върху скалата, близо до фотоапарата, направил снимката. По стените на скалите вляво има малко растителност – най-вероятно малки храстчета.

Зелената растителност, на фона на бледия пясък и кристално синята морска вода оставят усещане за спокойствие, а внушителните размери на скалите ни напомнят за силата и устойчивостта на природата.

 

Описание:
Християна Павлова