Кума Лиса и Ежко Бежко

В приказките Кума Лиса е символ на хитрост и измамничество. „Хитър като лисица“ в разбиранията на народа ни означава по-скоро лукав човек, на когото не бива да се доверяваш. В народните приказки лисицата мами всички животни в гората, преструва се на умряла, за да краде, успява да надвие с хитрост дори човека. Въпреки славата на отмъстително и коварно животно, лисицата понякога носи късмет. Според поверието, ако лисица пресече пътя на човек, той ще успее в работата, за която е тръгнал. Особено, ако някой отива в съда като обвиняем. Ако има щастието да срещне лисица докато пътува, ще го оправдаят – твърди народната вяра. Сред фолклорните истории има и весели случки когато Кума Лиса е надхитрена от някое дребно животно и е получила възмездие за пакостите си.

Някога си, било много отдавна, Кума Лиса и Ежко Бежко се сприятелили много. Те толкова се обикнали, че където отидела лисицата, и таралежът след нея; където е таралежът, там търси и лисицата. Веднъж лисицата рекла:

– Кумче Ежко, хайде да отидем в поповото лозе и да си хапнем грозде.

– Идвам, Кума Лисо, идвам – рекъл Ежко. – Само че, да ти кажа правичката, страх ме е да не попаднем в някой капан, че нощес съм сънувал лош сън.

– Ех, и ти, Ежко! – засмяла се лисицата. – От какво те е страх? Щом си с мен, няма защо да се страхуваш. Лъжи имам, колкото искаш. В кола можем да ги натоварим и да ни избавят от беда. А ти, Кумче Ежче, знаеш ли поне една лъжа?

Ежко Бежко се усмихнал:

– Аз, Кума Лисо, зная само трички и си ги пазя за черни дни.

– Е, хайде тогава, мили Ежко, тръгвай с мен и не се бой. Каквото ни дойде до главата, аз ще се оправям.

Таралежът се съгласил и тръгнали към поповото лозе. Влезли в лозето и започнали да ядат грозде. Като ходели от лоза на лоза, за да търсят по-сладко грозде, изведнъж – щрак – лисицата попаднала в капана.

Като се видяла заключена в капана, тя почнала да вика:

– Ох, горката аз! Ох, Ежко, бързо ми кажи една лъжа, че загивам!

– Как, Кума Лисо? Че ти имаш лъжи с товари и сега от мен да искаш? Аз само трички си знам и ги пазя да черни дни.

Лисицата приплакала:

– Много знаех, Ежко, ама сега всички забравих. Кажи ми ти само едничка, да се спася.

Таралежът въздъхнал:

– Е, сега като дойде попът, ти се престори на умряла. Той ще те извади от капана, ще те удари няколко пъти, ще те хвърли на единия край на лозето, та да те вземе, като си тръгне вечерта за в къщи. Другото е близо до ума.

Като рекъл това, Ежко Бежко избягал в гората и се скрил, а Кума Лиса се престорила на умряла. Дошъл попът. Видял, че лисица се е хванала в капана, и извикал:

– А, падна ли ми най-после, пуста лисицо? Колко се мъчих аз, докато те докарам в капана. Всяка година ми береш гроздето, но сега баба попадия ще има да носи кожух през зимата.

Отворил капан, извадил лисицата, ударил я няколко пъти с една дебела тояга и я захвърлил накрай лозето, та да я вземе вечерта. Лисицата това и чакала. Щом попът я захвърлил и тръгнал из лозето, тя скочила и взела да му се подсмива:

– Ех, дядо попе, ще има да носи баба попадия лисичи кожух!

– Ах, ти пущино! Ще ми паднеш още веднъж на ръцете! – заканил се дядо поп.

Не минало много време, и лисицата пак рекла на таралежа:

– Хайде, Ежко, да отидем на гроздобер в поповото лозе.

– Кума Лисо, мила моя посестримо, ти забрави ли каква беда те сполетя. Не ти ли стига, че едвам се спаси тогава, ами пак искаш да крадем?

– Хайде, хайде, Ежко, забрави миналото. Да отидем да си хапнем грозденце.

Отишли. Тъкмо се промъкнали в лозето, и лисицата – щрак! – право в капана попаднала:

– Ох, кумче ежче, бързо ми кажи една лъжа, че ще загина.

– Е, Кума Лисо, една ти казах и ако сега ти кажа още една, какво ще остане за мен? Нали знаеш, че само три лъжи зная, а ти ги имаш с товари. Какво ще стане с мен, кога изпадна в неволя?

– Моля ти се, Еженце, братченце, помогни ми. Само ти можеш да ме спасиш от тоя железен капан

Не изтърпял таралежът и рекъл на лисицата:

– Е, кумице, като дойде попът, ти пак се престори на умряла. Попът сега ще те върже хубаво, ще те натовари на колата и вечерта ще те отнесе в къщи. Ще те развърже, ще те остави навън – на стълбището или пред вратата – и ще влезе в къщи, да вземе нож да те дере. Ти тогава бягай из стълбите надолу и се оправяй.

Лисицата направила, както я научил таралежът. Дошъл попът и като видял умрялата лисица, рекъл:

– Сега вече няма да ми избягаш!

Отворил капана, стоварил няколко тояги по гърба на лисицата, вързал я здраво с едно въже и я хвърлили в колата. Вечерта отишъл в къщи, занесъл лисицата пред вратата, развързал я и влязъл в къщи да вземе нож. А дотогава лисицата не трепнала – преструвала се на умряла. Но щом усетила, че въжетата не й стягат краката, скочила и беж да я няма.

Излязъл дядо поп и що да види – от лисицата нямало ни следа.

– Пак ме надхитри пущината! – простенал попът. – Ама тя ще ми падне и друг път! Ще има да си плаща за тия лъжи!

След няколко дни лисицата пак поканила таралежа да ходят за грозде. Таралежът, сиромах, никак не искал да отиде, ама що да прави? Може ли да откаже на добрата си приятелка нещо? Съгласил се със страх и тръгнали. А този път попът обградил лозето с дълбок ров. Лисицата се поизсилила малко и прескочила рова. А какво да прави таралежът! И той си напънал силите и скокнал, ама право в дълбокия ров:

– Хайде сега, мила Кумичке Лисичке, кажи ми една лъжа, че загинах!

– Ех, Ежко, много знаех, ама ги забравих! – рекла лисицата.

– Е щом е така – рекъл Ежко Бежко, – ела поне да се опростим. Ела, кумичке, да се целунем за сбогом, че за мен няма да има вече спасение.

Лисицата се навела да я целуне Ежко, а той я прегърнал силно и я захапал за муцуната. И не щеш ли, точно по това време се задал и попът. Лисицата, като го видяла, спуснала се да бяга и измъкнала със себе си и Ежко Бежко, който здраво се впил за муцуната й. Лисицата бягала, попът след нея, тя бяга, той след нея, най-после успяла да се измъкне и да спаси и таралежа

– Ах, пуста, пуста да останеш, лисичке – викал попът. – Не ти ли стига, дето идваш тук и ядеш най-хубавото ми грозде, ами си взела и торба този път? Но ти ще ми паднеш друг път, ще те убия, да знаеш!

– О, дядо попе, още веднъж ако ме хванеш, тогава да се похвалиш! – извикала лисицата и се скрила в гората.

Оттогава се разделили с таралежа и никога вече не се срещат. Щом я усети таралежът, прави се на кълбо и лисицата го подминава.

 

Изображение: На картината е изобразена сцена в която Кума Лиса и Ежко Бежко хванати приятелски за ръце ходят по слънчева пътека. Залисани са в сладки приказки, най вероятно кроят план, как да откраднат грозде и да се измъкнат невредими. Наоколо е слънчево и светло. Пътечката е тясна а отстрани има зелена и тучна тревичка, издигат се няколко дървета. Кума лиса е облечена с бяла дълга риза а от горе с жълтеникав сукман, на ръкавите са избродирани шевици. Дългата и опашката и се подава из под дрехите и. Ежко Бежко я гледа с леко недоверие. Облечен е в носия. Над кафявите му потури е препасан кариран колан. Ръкавите на бялата му ризка са повдигнати до лакътя. Върху ризката има облечено синьо елече. На краката си има традиционни от народните носии чорапи. На главичката си  на бодлите му е закачено розово цветче.

Описание:
Малинка Александрова

Косе Босе

„Косе Босе” е любима приказка на поколения българи. Винаги ще е актуална и всеки нов поглед към нея ще бъде необходим, интересен. Нима времето може да променя приказките на Ран Босилек – толкова простички и искрени, жизнерадостни, звучни, а всъщност с безброй неочаквани обрати?

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

-Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица. – Косенцето и дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.

Косенцето пак и дало едно яйчице.

Днес тъй, утре тъй – останало Косенцето само с едно яйчице.

Дошла пак Кума Лиса и рекла:

-Косенце Босенце, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске – отговорило Косенцето.

-Като нямаш, тебе ще изям!

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало:

-Защо плачеш, Косе Босе?

-Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взима по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде.

-Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: “Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Вземи нея.”

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске, яйчице! Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката и се скрила. Кучето клекнало пред дупката.

Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса на знаела, че кучето варди вън и взела да пита краката си:

-Я кажете краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките краченца! Кака ще им купи чехлички!Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките очички! Кака ще им купи очилца! Ами вие, ушички, как викахте?

-И ние викахме: – Беж, Лиске, да бягаме!

–Ох, на кака миличките ушички! Кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?

-Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката!

-Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало и почнало да я тегли.

Лиса де дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.

Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.

 

Изображение: На картината ясно е пресъздадена приказката. Лято е, наоколо е зелено и светло. Косенце Босенце е кацнало на своето гнездо опитвайки се да защити яйчицата си. Изглежда притеснено, разперило е крилца над гнездото. Облечено е в сива рокля, на главичката си има червена забрадка на бели точици. В очите на птичето се чете страх и паника, за разлика от хитрата  усмивка изписана на лицето на Лисана. Тя потрива самодоволно ръце. Облечена е с бяла риза, а върху нея светло син сукман. Очите и светят в очакване да вземе поредното яйце от отчаяното Косе Босе. Цветовете в картината са ярки и пъстри. Усеща се аромата на лято.

Описание:
Малинка Александрова

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ (Народна приказка)

bolen-zdrav-nosi

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.

Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.

Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва  пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не  може да се сдържи от радост, че болният я носи.

Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.

Описание: 
Ирена Янакиева

Дядовата ръкавичка (корица)

4603414370

Картината изобразява корицата на  книжка за деца „Дядовата ръкавичка“ от Елин Пелин на издателство Фют.

Студен зимен ден, а насред снега една топла ръкавица, изгубена от своя собственик дядото  се е превърнала в подслон за Малка мишчица Гризана, мокър и подплашен Зайо Байо Средногорски, лукавата Кума Лиса, страшния Вълчо от гората гладен, рошава Мецана.

Ръкавицата е изобразена като  къщичка с прозорци и комин, от който излиза дим. Най отдолу хитрата кумичка, златокожата лисичка, лукаво се подсмихва. А на палеца подпряна малка жабка  с бяла снежна шапка се подпира на борово клонче от което виси шишарка. В ляво сива мишчица гризанка хванала се за камбанка  с поглед вперен в Зайо дългоуши, който в шал и шапка се е сгушил, а фенера осветява тяхната забава. Събрали се другарски, разположили се царски.

Описание:
Ирена Янакиева

Косе Босе

kose-bose

Прекрасен, слънчев, ден в гората.  Билките са нацъфтели, тревата се е раззеленила. Пеперудите летят неуморно, махайки с пъстрите си крилца. Ябълково дърво с натежали червени плодове, а в клоните му един кос си е свил гнездо и  е снесъл яйчица. Косът е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Има дълга опашка. Тъжен косът стои на тънките си крачета, ококорил поглед от страх. Под дървото стои лакомата лисица с бяла муцунка на която сияе лукава усмивка. Лисана протяга рижата си лапичка към коса и иска да му вземе яйчицата.

Рисунката е по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева