Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Имат разнообразна форма от пирамидален или конусовиден тип изградени са от земна пръст в резултат на вековна ерозия и изветряне и завършват с каменна шапка от бетонен блок с размери до 120 см на 80 см. Средната им височина е между 7 и 10 метра, но някои отделни пирамиди достигат до 12 метра..
Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топящите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат. Пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.
През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.
Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.
Снимката изразява красотата и висотата на това прекрасно чудо на природата.
Описание:
Ивайло Димитров