„-Как пееш, мили петльо, ясно, сладко!
-А ти пък, моя кукувичице добра,
тъй песните извиваш равно, гладко,
че няма като теб певица в таз гора!
-Ах, кумчо, цял живот съм аз готова
да слушам всяка твоя песен нова.
-Но, хубавице, а пък аз,
кълна се, честно слово,
щом млъкнеш, чакам всеки час,
кога ще почнеш пак отново.
Отгде се взима този глас
тъй чист, висок и плавен?
Та вий не сте от род прославен,
а в песните-какво е славеят пред вас!
-За тез слова- промълви скромната кумица –
от все сърце благодаря,
но, кумчо, аз по съвест ще те уверя,
че пееш по-добре от райска птица-
туй знае цялата гора…
Но чу ги врабчо и им викна:-Разберете,
напразно със хвалби гърла дерете-
и двама ви не бива за пара!“
Аз вярвам, кукувичката че сте разбрали
защо към петля ласките не жали:
защото петльо кукувичката пък хвали…
Изображение:
Картинката е графична в черно-бели цветове. На преден план виждаме един едър и красив петел, кацнал на дървена ограда и гледащ намиращата се срещу него кукувица. Изглеждат като омагьосани един от друг, погълнати от обаянието на ласкателствата, които си разменят взаимно.
Петелът стои изправен на оградата с наперена гръд и леко разтворени крила. Единият си крак е вдигнал нагоре и е свил тънките си пръсти. Само един от четирите му пръста стои изпънат с острия си нокът и наподобява сочещ показалец. Главата си е обърнал настрани в ляво и гледа към кукувицата. Тя пък, като че в очакване, е отворила човка и е извила врат към него. Явно е че се радва на поредната възхвала на изкуството и на певица. Петелът е много красив. На малката си глава има голям килнат гребен започващ от основата на късия му извит клюн. Клюнът стърчи над главата му като корона. От врата към гърдите на птицата се спускат дълги, тънки и красиви пера, падащи едно върху друго. Гърдите и корема му са обсипани с пухкаво оперение, а на крилата и на опашката има дълги красиви пера. Изглежда величав и недостижим…
Дървената ограда в която петелът е впил здраво нокти е измайсторена от един дълъг ствол на дърво, като преди това то е очистено от страничните си клони. Поставено е да лежи между две къси също дървени колчета, забити в земята. Оградната конструкция е прикрепена със здраво усукани въжета. Под тях има още един ствол на дърво, съставляващ долната част на оградата. Видно е, че това е стволът на бреза- с бяла кора на места изпъстрена с черни къси резки по фината кора. На тази селска ограда е кацнала и кукувицата. Извила врат към петела явно се наслаждава на хвалебствените слова по свой адрес и също му отговаря подобаващо. Тя е в пъти по-дребна по размер. Леко разперила криле, сякаш готова да отлети, но задържана от прекрасния разговор. Птицата е красива, с гъсто тъмно оперение, на места с бели участъци, което подсказва, че не е с изцяло тъмна окраска. Крачетата и са също тъй тънки, с дълги остри пръсти, завършващи с извити нокти.
В далечината зад двете птици се простира широко поле покрито с гъсти полегати треви, а насред него като змия се извива път. Той води до две къщи, виждащи се на заден план. Те са с дълги скосени покриви и с комини, кацнали по средата им. По димът излизащ и виещ се като кълбенца е ясно, че е късна есен и огнището вече гори. Небето е изрисувано с множество напречни линии, вероятно изобразяващи посоката на духащия вятър. Един красив купест облак се носи из него, без да се интересува от величественото присъствие на разговарящите птици на оградата.
Баснята ни кара да се замислим над самооценката си, различаваща се доста от реалността, която понякога сме склонни да си поставим. В такъв момент изглеждаме доста нелепо, и дори е възможно да станем обект на присмех. Само можем да си пожелаем, точно тогава около нас да се намира някое честно и искрено врабче, което да ни спаси от подобна конфузна ситуация, стига да проявим достатъчно разум, за да се вслушаме в думите му… Не бива да приемаме ласкателството и да се възгордяваме от прекомерно хвалебствените думи, а да стоим далеч от лицемерието. Няма нищо по-хубаво от скромността и реалистичността и от простата блага, честна дума. Делата ни определят самите нас и за тях думи не са нужни!
ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова