Цветовете на
картината са изцяло пастелни и топли. Намираме се пред къща на малка
калдъръмена уличка. На фона на жълтата фасада изпъква гиздаво прозорче със синя
рамка и сини, дървени капаци. В прозорчето се оглеждат листата и клоните на
висящо растение` (заемащо горната част на платното). Капаците са отворени, на
десния е закачена кокетна, пощенска кутия. На външният перваз е поставена
кафява саксия със три слънчогледа, а компания и прави рижа котка, която се
припича на слънце. Ниско, от вътрешната страна се забелязва бяла завеса, леко
дръпната встрани. Под прозореца е
подпряно колело в типично италиански стил с предна кошница, а в наше ляво е
поставена кашпа с високи розови цветя.
Изключително
интересна е идеята на автора да ни загатне за начина на живот на обитателката,
без да ни я показва. Можем като всеки зрител да си позволим някои свободни
интерпретации – възможно е тя да е излязла на разходка с приятелки, без да се
притеснява за домакинска работа или други семейни ангажименти.
Изображението е графично и пресъздава комичния момент на
изпаднала в беда котка. Пред нас има нарисувана една голяма дървена каца. Тя е
от дебели извити като дъга сухи и здрави летви-вероятно дъбови или акациеви,
плътно наредени едни до други и пристегнати със здрави и широки метални обръчи.
Кацата е кръгла като в горната си отворена част е по-широка и леко се разширява
в средата, след което се стеснява към основата. Пълна е с вода, а в средата й
пляска с лапи нещастната котка. Главата й е над водата, а с предните си лапи се
опитва да намери изход от това положение. Около нея художникът е нарисувал
вълнисти линии, което ще рече, че мацата плиска във водата. Гледа с оцъклен
поглед, ушите и стърчат, козината й сякаш е сплъстена и сплескана, а мустаците
висят безжизнени към водата. До нея над бъчвата наднича момче. То гледа и се
смее широко. Косата му е права и добре сресана, с гъст бретон. Лицето му е пълничко, а нослето – мъничко.
Облечено е в риза под яката на която се спуска дълга черна вратовръзка. Носи
черни панталони. С дясната си ръка момчето се е хванало за отвора на бъчвата, а
лявата е поставило от страни точно под здравия метален обръч. Зад тях има
висока колкото малкия зрител дъсчена ограда. Изработена е от широки летви,
наредени едни до други. Дъсчената конструкция се държи на две допълнителни
греди, през които минава една надлъжна по дължината на цялата ограда. Някои от
частите на оградата са по-високи от другите, защото явно не са рязани под
размер. По цялата им дължина преминават прави линии-по-дебели и по-тънки, сякаш
че дървото е обработено и сковано още докато е било мокро. Затова са се
образували и цепнатини по дървените летви щом са изсъхнали. От горе на оградата
в дясно има пет мишлета. Видно е, че си умират от радост, виждайки
беззащитността на своя враг-котката. Мишлетата са съвсем мънички. Стоят
изправени на крачетата си и като че танцуват. Някои от тях са вдигнали радостно
ръце и всички са с изправени тънки опашки, приличащи на игли. На крачетата си
имат обувки, носят блузки и шорти на райе. От дясно на снимката се вижда един
здрав клон на дърво, растящо зад оградата. Там всичко също кипи от забавление.
Четири красиви птичета, вероятно врабчета, са надвесени над момчето и котката,
а до тях стоят още две свраки. Птичетата са много красиви, с фини перца и
изпънати зад тялото крилца. Отворили са човки и чуруликат приповдигнато. До тях
и свраките са отворили дълги и остри човки. Те приличат на разтворени ножици. В
долната част на човките им виждаме и тънък език. Те са доста по-едри от другите
птичета и съвсем черни. Имат по малко бяло оперение на коремчетата си. Три
камбанки също са закачени на клона.
Дали момчето ще извади котката, по-скоро, защото всички
знаем колко неприятна е водата за представителите на този животински вид? Все
пак те поддържат старателно тоалета си и се къпят и решат, докато пригладят
всяка частица козина, единствено чрез езика и лапите си. Колко ли са щастливи
мишлетата и птичките, ставали обект на нападения от страна на котката? Сега
съдбата се е обърнала и техният естествен враг е в беда. И ще трябва да разчита
на добротата на своя стопанин…
Пред теб е снимката на една щастлива дворна маца, която се радва на хубаво време в градината. Тя е в оранжево-бели краски, със средно дълга козина. Застанала е в лек полупрофил, така че белите й мустачки изпъкват много добре на тъмния фон в далечината.
Притворила кротко очи, котараната очевидно се наслаждава на слънчевата топлина, галеща малкото й нежно носле и бяла муцунка.
