Етикет: космос

Мъглявина

В Космоса освен познатите ни звезди, планети, галактики и черни дупки е пълно и с космически облаци познати още и като мъглявини. Тяхната роля за развитието на космическото пространство е много важна и голяма, защото именно в тези космически облаци се образуват звездите. Самите мъглявини се състоят от три основни компонента – газ, прах и плазма. Според учените газта в мъглявините има праисторически произход, което означава, че се е образувала още в зората на Вселената. Точно, когато са се формирали и водородът и хелият – основните съставки на звездите. Прахът и плазмата са дошли малко по-късно, когато първите звезди започнали да се превръщат в свръхнови.

На снимката е изобразена мъглявина на фона на звездното небе, която изглежда точно като човешкото око. В центъра си има черен кръг, в средата на който свети звезда, към крайщата ѝ цветовете преминават от жълто към жълто-кафяво, кафяво и накрая червеникаво-черно.

Описание:
Ивайло Димитров

Комета

Кометата е малък астрономически обект. Представлява тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето.

На снимката, на фона на тъмното небе обсипано с безброй звезди, е показана комета с красива опашка. В началото си кометата има заоблена глава предимно бяла, а към края на опашката светлината се разпръсква.

Описание:
Ивайло Димитров

Марс

Марс е известна като „червената планета“ и има защо. Цялата планета е
скалиста – не се виждат никакви други „материали“. На снимките,
направени от космоса цветът е като на керемида – оранжево-червен, а в
някои части (зависи от какъв ъгъл е направена снимката) има мъгляви
черни очертания на планини. Тези черни очертания, гледани отгоре,
изглеждат все едно някой е мацнал с черна боичка по снимката. В
северната част има няколко по-тъмни петна – по-високи части. На южния
полюс има петно бял лед. Формата на Марс е сферична.

Снимка от Уикипедия

Описание:
Гергана Кичева

Земя

Формата е сферична. Доста голяма част от повърхността е синя – това са
океаните. Виждат се множество бели петна – големи облачни маси, които
закриват какво има под тях. В зависимост от коя страна е направена
снимката личат и очертанията на различните континенти. Южна Америка е (предимно зелена заради огромните гори около р. Амазонка) и южната част на Северна Америка (източните части са предимно зелени, а централните, по на юг – пустинни). На снимките, направени над Африка, например, се вижда пустинята Сахара в жълто.

Снимка от daskalo.com

Описание:
Гергана Кичева

Венера

Формата е сферична. Повърхността прилича на разтопен метал (и в
действителност голяма част от планетата е застинала лава). Венера има
цвят на разтопено злато и все едно е направена от такова. На снимката
изглежда сякаш по повърхността има разломи или планини, от които излиза течен метал – имат форма на дълги шевове и са с по-светъл жълт цвят. Има няколко по-тъмни петна – по-високи планини.

Снимка от Уикипедия

Описание:
Гергана Кичева

Меркурий

Формата е сферична. Повърхността на планетата е като мъртва скала – сива, с малки кратери, някак пуста. На места има малки по-светли петна и кратери. Така, на снимката, прилича на обло камъче с малки светли точици. Не се различават по-високи части или нещо фрапиращо различно – очертания на кратери и равен пейзаж.

Описание:
Гергана Кичева

Юпитер и луните му

Jupiter

Източник: http://keywordsuggest.org/gallery/134377.html

             Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система и втората по яркост планета след Венера. На снимките планетата има ярък цвят, вариращ в различните нюанси на оранжевото и кафявото. Отличително е т. нар.  голямо червено петно. То представлява буря от въртящи се газове на повърхността на планетата, а размерите му са три пъти по-големи от тези на Земята. Цветът му се мени от червено до кафяво. Юпитер има 16 спътника, а на снимката се виждат 4 от тях, най-големите. Те се наричат още Галилееви спътници и подредени по отдалеченост от планетата носят имената: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Открити са от Галилео през 1610 г. с един от най-ранните телескопи.

Описание:
Анна Тодорова

Уран

Уран

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Представлява ярко светлосиньо кълбо, което е по-светло на преден план, почти бяло, като синьото преминава в по-тъмен нюанс на заден. Цветът е равномерен по протежението на цялата повърхност. Има множество пръстени, които деликатно обикалят синята планета по диагонал. Те не се сливат а са отделни нежни бели окръжности. Фонът е космическо небе, отрупано със сенки и звезди.

 Описание:
Анна Мария Димитрова

Галактика

Галактика

На картината се вижда галактиката Андромеда. Формата и е дисковидна. Външните части на диска светят с по-слаба светлина, поради слабата наситеност на звезди, докато централната част сияе, именно защото звездите там са много повече на брой и много по-близо една до друга. Картината създава впечатлението, че центърът на галактиката е всъщност едно огромно огнено кълбо.
На картината Андромеда не е сама. Около нея се виждат милиони други галактики. Те са малки ярки точици, изпъкващи така ярко на фона на космическия мрак. Някои от тези точици са по-големи от други, тъй като се намират на милиони светлинни години една от друга.
На изображението се отличава и една малка галактика, която съпътства Андромеда. В сравнение с нея тя е миниатюрна. Малката галактика е със спирална форма, като централната и част, макар и ярка, бледнее пред светлината излъчвана от Андромеда. Тази малка галактика скоро ще се слее с Андромеда, може би след милион години, може би след милиард, но такъв период от време е нищожен за необятните дебри на космоса.

Описанието направи:
Благослава Михайлова