На 25 декември, в България, а и в по-голямата част от християнския свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа.
На този ден се ражда Иисус Христос, а на небето изгрява Витлеемската звезда. С появата на звездата се явява и ангел, който съобщава на пастирите за чудото на раждането на Спасителя. Необикновеното събитие е описано в евангелията на Лука и Матей. Там е разказано за родителите на Иисус – Мария и дърводелеца Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на Йосиф. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според религиозните вярвания идването на Христос на земята поставя началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, привлечени от изгряла на небосклона звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Този ден е свят в християнската религия и култура.
Изображението пресъздава чудото на раждането на Спасителя- Синът на Бога
Акцентът на илюстрацията са Дева Мария и новороденият Иисус. Близо до тях са Йосиф и тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят на Сина божи. Около святото семейство и влъхвите има много животни. Всички са се побрали в кухината на широка скална пещера с куполовидна форма. В центъра й, върху меката кафява почва е поставена ясла, изработена от груби сковани двойки дървени крака, поддържащи широка част помежду си. Яслата е засипана с дебел слой златиста слама. В самия и край е приседнала божията майка, поставила на гърдите си сгушения из диплите на падащата и роба Младенец. Дева Мария е облечена в дълга бяла свободна дреха, спускаща се около й и образуваща обемни дипли. Косите и са покрити от светлосиня наметка. Над главата на Богородица блести бял ореол от светлина. От небето се сипе водопад от светлина, осветяващ майката и новороденото. Иисус е повит в бели пелени, лежи по гръб, вдигнал бели малки ръчички към майка си. Светли коси обрамчват челото му. . Погледът му е насочен към приведеното над него майчино лице. Около бебето се стеле силен светлинен ореол.
Зад яслата е изобразена здрава дървена ограда. Зад левия и край стои изправен Йосиф. Той е с тъмни, къси коси, гъста и оформена тъмна брада, слабо и добре изразено лице, високо чело и поглед отправен към Богородица и Младенеца. Дърводелецът е обвил с длани дълга тояга, която държи пред гърдите си. Слабото му тяло е облечено в свободна кафява роба, с широки ръкави около ръцете. Дължината на робата достига до обутите му крака. Плащът, увит Около гърдите и покрай раменете му, пада свободно по гърба му. Дрехата образува гънки и дипли. Червеникаво кафявите и цветове изглеждат тъмни, там където се сдиплят и не са така осветени. Йосиф също е озарен от сипещата се от небесния свод светлина. Близо до него се виждат сиво магаре и кафеникава крава. Магарето е с къса сива козина с изправени дълги уши, а кроткият му поглед съзерцава новороденото дете. Йосиф и двете животни стоят на самия вход на пещерата. Около Богородица и Младенеца са коленичили тримата мъдреци, в знак на преклонение пред чудото. Наоколо се виждат множество кози и овце. В дясно на изображението, близо до скалната стена на пещерата един от коленичилите мъдреци е поставил плетена кошница с плодове. Мъжът е възрастен с бели коси и брада. Облечен е в кафява свободна роба и тъмен плащ, а на краката си носи кожени сандали. До него стои куче и сякаш бди, никой да не наруши съкровеността на момента. Близо до по-възрастния си спътник, младо момче, облечено в скромна бяла роба коленичи и поднася агне в знак на почит към божия син. Няколко овце с гъста бяла козина сякаш искат да се доближат до яслата на Младенеца. От другата страна на пещерата, отново коленичил е и третият мъдрец. Главата му е покрита с бяла кърпа стигаща до раменете. По гърба му се спуска тъмно-кафяво наметало, под което личи по-светла роба. Мъжът свири на тънка дървена свирка.
Всичко това – на фона на синия небосвод изпълнен с множество ярки звезди, разпръскващи светлина над гъсто разположените къщи по хълма в далечината.
Изображение:
