Мандолина

Мандолината е малък музикален инструмент, който има разнообразна форма. Най-разпространената е кръгла – с четири двойки струни и овална форма. Съществуват такива с две дупки във формата на буквата f или такива с една кръгла или овална дупка в средата.

Мандолината е малък и красив струнен музикален инструмент, на който някога се е свирело с пръсти или с перо направено от костенуркова черупка, рог, мидена черупка, китова кост. В момента, на нея се свири с помощта на перце (триъгълна пластинка) и така тя издава кратки звуци.

Старинните мандолини са с шест двойни струни, докато съвременните са с четири двойни струни. Дължината и́ е между 70 и 75 сантиметра. Тялото на мандолината прилича на бадем, а дори и по цвят го наподобява.

Появява се в Италия през XVI век и бързо става най-популярният народен инструмент. Постепенно оттам се разпространява и в други страни по света. През XVII и XVIII век мандолината е предпочитан инструмент за серенади, тъй като издава тих и деликатен, нежен тон и дълго време е била използвана като солов инструмент.
В началото на XX век тя е един от най-употребяваните музикални инструменти, преди всичко в сферата на по-леката класическа музика. Малко по-късно в Америка намира нова употреба в кънтримузиката.

Най-известната модерна рок песен, в която е включена мандолина е песента на R.E.M’s “Losing My Religion” от 1991 година. Китаристът на групата Питър Бък никога преди тази песен не бил свирил на мандолина.

Мандолината е влизала и в репертоара на велики композитори като Моцарт, Бетовен, Малер. През последните сто години са написани множество композиции за мандолини и мандолинни оркестри. Такива оркестри се изпълняват и в България, като това придават особен колорит на класическата и фолклорната музикална сцена у нас.

Линк към песента на R.E.M’s “Losing My Religion
R.E.M’s “Losing My Religio
https://www.youtube.com/watch?v=xwtdhWltSIg

Описание:
Татяна Пенчева

Малка уличка в Рим 2

Лято е. Слънцето огрява щедро павираната улица. Някак си ни се иска да усетим и да вкусим тази негова топлина, да се насладим на комфорта, да поседнем на една пейка и да се отпуснем с разхладителна напитка и сладкиши за кратка почивка. Вече не търсим шумните площади и булеварди. Копнеем за тихия покой с който би могла да ни дари само една от многото  малки улички в старинният Рим, на които като че ли времето е спряло. Оглеждаме се търсейки подходящото място и няма как погледът ни веднага да не бъде привлечен от оранжевата, свежа и не по малко слънчева къща на самият ъгъл на уличка. От покрива и се спуска като водопад зелената пелена на бръшляна, който я обвива в нежна прегръдка, придавайки и очарование и може би малко мистика и тайнственост и някак си ни се иска да разберем, каква история пази тази къща, какви са хората които живеят в нея, кой всяка сутрин отваря белите капаци на прозореца сгушен между бръшляна на горният етаж, поздравявайки новият ден. Всъщност дограмата на прозореца е бяла, а тънка завеса  не ни позволява да надникнем в стаята. Във вътрешността капаците са с  тъмнокафяв цвят, а рамките им са бели. . Точно под прозореца се намира и входа на малко подредено и много добре заредено магазинче за сладки неща. Вратата е отворена широко, светло кафявият дървен плот е отрупан с какви ли не изкушения. Преобладаващият цвят в магазина е близък до оранжевия на фасадата, но по тъмен, създавайки усещане за дълбочина. Свежо, цветно и кокетно магазинче, което  с вида си ни повдига настроението. Над входа му стои неголяма овална табела от дърво  запознаваща ни с името на магазина –NEDERA, а върху малката тента от плат, която го предпазва от силните слънчеви лъчи, прочитаме и името на фирмата – Sweetness&Co Въпреки слънчевият ден от двете страни на нивото на тентата светят лампи със силна и ярка светлина, които правят белият й цвят и  табелата с името на магазина още по открояващи се.  Редките филизи на бръшляна,  спускащи се над  лампите и тентата ни се струват още по зелени. От лявата страна на входа се забелязва прозорче.  То е със затворени капаци и няма как да погледнем през него. Виждаме само бялата рамка очертаваща малък правоъгълник и тъмната решетка на капаците. А отдясно не липсват и табели, които ни информират какво предлага магазинчето. Те са две, тази която е по близо до входа е  поставена хоризонтално, точно над кафявата пейка до стената, а другата  непосредствено до ъгъла на стената, разположена вертикално и над нея около метър по високо има закачена малка керамична саксийка , като че ли кацнала в бръшляна. Не бих се учудила ако в нея наистина има семенца за птички, защото изглежда празна и не виждам цвете в нея.От другата страна на ъгъла къщата е разположена към по голяма улица. И от тази страна, допряна до стената  също е поставена пейка, само че тук вече освен пейката има и масички с по четири стола.

Входът на магазина е стъклен, разделен на малки прозорчета . Отдясно до  входа  е монтиран  звънец, явно за всички онези които са закъснели малко повече с пазаруването.

И въпреки, че не се виждат клиенти, ние със сигурност разбираме, че той не е празен. Колелото което стои изправено пред  входа, но не на тротоара, а на улицата ни  подсказва за спокойствието  пространството,  лишено от автомобилен поток и то не само на тази улица, а може би и на целият район от който ние реално опознахме само една малка част. Кошницата отпред на колелото все още е празна, кафявата кожена чанта на задната седалка също. Сигурен знак, че неговият стопанин е вътре и в момента избира с какво да ги напълни. А определено изборът е голям и ще му отнеме време. Фактът, че колелото не е вързано, а просто изправено на степенка и то не покрай бордюра а тротоара, а перпендикулярно на него говори, че  собственикът му определено няма от какво да се притеснява докато пазарува. Въпреки че лично на мен ми се прииска да го яхна, да натисна педалите и да почувствам полъха на вятъра развявайки косите ми и дарявайки ме със свобода.

Описание:
Пенка Влахова

Малка уличка в Рим

Снимката е направена някъде из уличките на Рим, Италия. Показана е
двуетажна ярко оранжева къща.На вторият етаж, покрит с тъмнозелен
бръшлян, има прозорец с отворени бели капаци. На първият е
разположено магазинче за сладки изделия. Отворено е. Вътре се виждат
много продукти. От двете страни на вратата има лампи, които светят с
ярка светлина, както и различни табели. Горе в дясно на стената на
къщата се вижда малка улична табелка с номер 179, почти покрита от
бръшляна. До вратата от дясната страна е разположена кафява дървена
пейка, без облегалка. Никой не седи на нея. Пред магазина е спряло
колело, подпряно със степенка. То е със златиста рамка и със светло
кафява кожена седалка и дръжки на кормилото в същия цвят. Отпред е
закачена плетена кошница, а отзад – кожена чанта за багаж. В магазина и
на уличката, покрита със сиви павета, не се забелязват хора.

Описание:
Христислава Борисова

Колизеумът в Рим

Colosseum

Колизеумът (или Колизей) е една от най-известните забележителности в Италия – символ на величие и жестокост. Това е древен амфитеатър, построен между 70 и 80 година в Рим, който е предназначен за над 50 хиляди зрители, твърди се че е успявал да побере дори 80 хиляди. Предлагал е на публиката зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на битки, лов на животни, боеве между животни и други зловещи атракции. Публиката се разполагала на три нива според социалния статус на зрителите – на първото бил елитът на Рим, а на най-горното плебеите. Всички можели да посещават зрелищата безплатно, като бедните дори получавали храна от императора. През ранното средновековие сградата вече не се използва за представления, а по-късно служи за жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм. Името му идва и от колосалността на мащабите му – дълъг над 180 метра, широк над 150 метра и висок цели 48 метра.

На снимката е Колизеумът в днешни дни – величествен, устоял на неволите на почти две хилядолетия, макар и с цената на частични разрушения.И разбира се, обграден от десетки туристи – насядали на пейките или бордюрите, разглеждащи, снимащи и нетърпеливи да го разгледат. Формата на зданието е овална, като на половината от обиколката му е обгърната от допълнителен пръстен, представляващ и най-високата част на Колизеума.

На снимката от нивото на земята е заснет дъгов участъкосновно от по-ниската част, а в края, вляво започва и уширението на допълнителния пръстен –като две допълнителни, изнесени напред дъгови коридора или широки тераси, които са оформени с арки, с обли колони помежду им. Над тях като щит се извисява и най-високата част на Колизеума.На второ ниво от тази изнесена част, в края на терасата се е струпала група от двадесетина туристи. В основната част, по дължина на цялото здание, една до друга плътно са разположени над двадесет арки, които са служели за входове на първо ниво.Още толкова и идентично разположени са арките на второ ниво. Всяка от арките на първите две нива е с височина около 7 метра и широчина 4 метра, като тези на първо ниво понастоящем са преградени с високи 5 метрови решетки, за да не влизат туристите оттам, а да ползват предназначените за това места. Колоните между две арки са масивни, с прави ъгли и около метър и половина широки. Тръгват от първо ниво и стигат до средата на трето ниво, образувайки идентични сектори.На трето ниво е доста по-затворено и само един от четири сектора действително има арка-вход, а при останалите пространствата между колоните продължаващи нагоре от първо и второ ниво, са масивно иззидани. В горната половина на трето ниво има правоъгълни прозоречни отвори, през които се вижда небето и леки перести облаци, които на снимката прелитат над Колизеума.

Описание:
Ясна Минковска

Италия

Италия

Знамето на Италия се състои от три вертикално разположени части. Първата е в зелен цвят, втората е в бяло, а третата е в червено.

Описание:
Борислава Стефанова

Ферма в Тоскана

Тоскана

Тази картина изобразява моята лична представа за Рая. Тоскана. Огромна зелена ливада, прегърната от синевата на небосвода и малка криволичеща пътечка водеща към към усамотена, тухлена къщурка.
В далечината, точно зад двуетажната къщичка се вижда силуетът на планината, който сякаш разделя небето от ливадата.
Около къщурката има заобикалящи я дървета. Те са високи Кипариси – иглолистни с издължени корони, изключително характерни за Тоскана.
Меката следобедна светлина облива тревата, дърветата и къщичката и придава един цялостен уют, топлота и романтика на картината.
По отъпканата трева на криволичещата пътечка се отличават две голи ивици земя. Те следват очертанията на пътечката и подчертават уединеността на къщата.

Описанието направи:
Елена Йовчева

Портофино – Италия

Портофино

Това е една снимка на Портофино – малко средиземноморско градче в Италия,което се намира в провинция Генуа,на Италианската Ривиера.На преден план се виждат няколко рибарски лодки,около които се суетят рибарите.Зад тях се намира плажът,който не е голям,но е уютен и добре посещаван.След това виждаме самото градче – кацнало на скалите,много живописно и привлекателно.Разположението му е стъпаловидно,с много кокетни къщи,носещи светлина и добро настроение.Сградите са боядисани в розово,жълто,червено, кафеникаво и бяло, цветове които носят топлина и спокойствие.Около някои къщи има обилна зеленина.Със сигурност това градче е една чудесна туристическа атракция.

Описание:
Бояна Шевкенова

Описание на фреската “Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

Тайната вечеря

Тайната вечеря е стенопис на Леонардо Да Винчи, представляващ сцена на последната вечеря на Христа в обкръжението на своите ученици. Художникът е създал тази своя творба през 1495-1498 година в манастира »Санта-Мария», намиращ се в Милано. Това е произведение, което е достатъчно традиционно за тази епоха. Фреската е расположена в трапезарията на манастира.

Художникът е започнал работата си през 1495 година, и я завършва след три години, тъй като в процеса на работата е имало прекъсвания. В наши дни са известни три копия на фреската, които по предположение на изкуствоведите са дело на помощник на художника. Тази творба е заслужила почетен статус на истински жалон на епохата на Ренесанса, благодарение на правилно възпроизведената дълбочина на перспективата, което успяло да измени вектора на насоката, свързан с развитието на западната живопис.

По мнението на изкуствоведите на фреската отчетливо е показан моментът, когато Иисус казва думите, отнасящи се към това, че някой от апостолите ще се окаже предател, а така също и реакцията на всеки един от учениците на Иисус на думите му.

Практически всички предишни произведения на художника по същата тема показвали отстраняването на Юда чрез отделното му от другите ученици разположение, където той бил разполаган против тях, или пък Иисус бил изобразяван с всички свои ученици, с изключение на Юда.

Отчетливо се вижда как Юда стиска в ръка малка торбичка, чието значение вероятно се свързва с намиращото се в нея сребро, получено от Юда за това, че предал учителя си. Или пък изобразеното в ръцете му е намек на ключовата му роля сред всичките дванадесет ученици, която той изпълнява в качеството си на най-главния касиер. Той е единствен от дванадесетте апостоли, който е изобразен с поставен на масата лакът. Ножът, пресъздаден в ръката на Петър, най-вероятно насочва зрителя към сцената в Гетсиманската градина при задържането на Христа.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com