Етикет: история

Цар Борис III

Цар Борис III е цар на България в периода 1918 – 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след края на Първата световна война. Представител на знатния род Сакскобургота, който е бил в родствени връзки с повечето кралски дворове в Европа. Народът го нарича Обединител, защото макар и за кратко обединява в границите на царството и македонските земи. По време на неговото царуване България окончателно си възвръща Южна Добруджа, както и бележи сериозно икономическо и обществено развитие. Използвай добрите си дипломатически умения цар Борис успява да запази страната от директно участие във Втората световна война, както и да спаси българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Внезапната му смърт през 1943 г. води до сериозна политическа нестабилност в страната.

На портрета виждаме цветно изображение на българския монарх. Борис III е в парадна униформа окичена с ордени и медали. Очите му са светли, а Косата – къса. Има добре оформени мустаци. Лицето му е слабо, с ясно изразени черти.

Описание:
Стоян Досев

Хан Аспарух

Хан Аспарух е български владетел, основател на Дунавска България. Историческата информация за него е оскъдна, но се предполага, че неговият род е Дуло и е роден около 640 г. Част от племената под контрола на неговия баща Кубрат са водени от Аспарух по време на войната с хазарите и с цел да избегнат пълно изтребление те достигат устието на р. Дунав около 670 г. След преговори с византийското правителство той получава разрешение да премине реката и да се засели около нейното устие. По-късно влиза в конфликт с Византия и след победата му на Онгъла Аспарух сключва примирие с империята през 681 г. когато е и официално призната територията под негов контрол. В последствие влиза в съюз с редица славянски племена и така създава Дунавска България. Започва укрепване на държавата, която в последствие ще се превърне в ключов фактор в европейската и регионална история.
На снимката, вероятно от исторически български филм, виждаме човек с остри черти, на средна възраст. Изразени скули на лицето, гъста черна брада и мустаци. Облечен е в характерна бойна униформа от неговата епоха – метален шлем с конска опашка на върха, ризница и огърлица от злато и скъпоценни камъни.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни: Уикипедия, Гугъл

Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му  излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ дават основания на много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Данните за неговия живот са доста оскъдни. Известно е, че е роден в  Самоковска епархия през 1722 г. и умира през 1773 г. на път за Света гора. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир на полуостров Атон, където написва и „История славянобългарска“. Тя се счита за първата по-детайлна писмена история на българския народ.

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения носят неговото име.

На изображението виждаме отец Паисий в неговата монашеска килия в Хилендарския манастир. В ръката си държи бяло перо, с което вероятно пише История славянобългарска, а пред него е нейният ръкопис. Облечен е в монашеско расо. Косата му е гъста, както и брадата. Можем да предположим, че прави важен препис от друг източник, в който е открил  информация за историята на българите.

Описание:
Стоян Досев

Георги Сава Раковски

Г.С. Раковски е роден през 1821 г. във възрожденския град Котел в
сравнително заможно търговско семейство. Семейството му винаги е
подпомагало освободителното движение под различна форма.
Завършва местното килийно училище и по-късно гръцко училище в Цариград.
Включва се активно борбата за независимост на българската църква. Владее
няколко езика и изучава в детайл българските традиции като издава
няколко етнографски труда. Създава различни групи, чиято основна цел е
свободата на Отечеството. Няколко пъти е арестуван, най-вече заради
участието си в различни брожения срещу чорбаджиите по български земи.
Създава и чета, която броди в Източна Стара планина и защитава
българското население. Подгонен от турската власт, Раковски е принуден
да живее в емиграция в Сърбия и Русия. Постоянно създава и се опитва да
прилага своите планове за освобождаване на България най-вече чрез чети
от български емигранти, които трябва да „вдигнат“ народа. На практика,
няколко подобни опита са обречени на неуспех. Раковски мечтае и за
Балкански съюз, където всички страни в региона трябва да се обединят в
една силна конфедерация. Георги Раковски е идеолог на българското
национално-освободително движение. Неговите идеи се използват от Левски,
за при създаването на Български революционен комитет, който поставя
началото на организирани действия на национално ниво. Раковски умира от
туберкулоза през 1867 г. в Букурещ.

На портрета виждаме слаб и вероятно висок човек. Чертите му са изпити и
показват издръжливост. Погледът му е насочен напред, към бъдещето на
неговия народ. Косата му е по-скоро рядка, както и оформеният мустак по
тогавашната мода. Облечен е в бяла риза, папионка и палто.

Описание:
Стоян Досев

Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет. След 2600 г. пр. Хр. в Египет са построени много пирамиди. В строителството им участват десетки хиляди работници. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите са свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставят в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Най-известни са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в права линия. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни вярват, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

До ден днешен се оспорва начинът, по който са били построени. Предполага се, че строителите са си служили с триони и длета, тъй като по онова време инструментите не са били толкова разнообразни като днес. Смята се още, че пирамиди са били строени в памет на фараоните. Никога не е бил откриван проект или схема за строеж на пирамидите.

След много проучвания се установило, че пирамидите са построени с помощта на материал, подобен на бетона. Той е изключително издръжлив и може би по тази причина са се запазили почти непокътнати и до ден днешен. Според някои анализи на учени, изследвали камъните в основата на пирамидите на Хефрен и Хеопс, те не са обработвани от хора. Според други проучвания, за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни около 20 – 30 000 работници, които да строят в продължение на 23 години, за да я издигнат. Огромните каменни блокове са тежали средно около 2 тона. Много са предположенията как са били издигани от работниците. За издигането на един такъв блок са били нужни между 60 и 70 мъже.

Мистериите стават още по-заплетени. Диагоналите на пирамидите се простират на североизток и на северозапад, лежащи върху линиите на делтата на река Нил. С такава точност дори съвременните инженери биха се затруднили. Египтяните е трябвало да погледнат от високо, за да видят къде точно се намира делтата. Също така Хеопсовата пирамида се изравнява със Северният полюс, а за това им е бил нужен компас. Той е бил изобретен хиляди години по-късно и за това остава мистерия как са строяли с такава прецизна точност

Хеопсовата пирамида (известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза) е най-голямата и почти изцяло запазена. Първоначално е  била висока 146,5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138,75 м, а основата ѝ има дължина 230,4 м. Пирамидата е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера. Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някой от блоковете тежат по 50 тона. Основата на пирамидата обхваща 55 000 м², големина на околната повърхнина – 85 500 м². Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 °C. Външната облицовка се състои от 144 000 кофражни камъка, всички силно полирани и плоски с точност до 1/100-на от инча, на около 100 инча дебелина и тегло около 15 тона всяка. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение. Теглото на пирамидата е оценявано на 5 955 000 тона.

Пирамидата на Хефрен е по-малка, но е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м

Пирамидата на Микерин (известна и като „Пирамида на Менкаур“) е най-южната, къснопостроена и ниска от трите египетски пирамиди в Гиза. Тя е била гробница на фараона от четвърта династия Микерин. Оригиналната ѝ височина е 65,5 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната ѝ в основата е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Нейният обем е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.

Към 2008 г. са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

На снимката са изобразени три големи и две по-малки пирамиди. Намират се сред жълто-кафявите пясъци на пустинята под синьото небе опръскано от бели облачета. Пирамидите са толкова огромни, че камилата с двамата ездачи от снимката се забелязват едва, едва.

Поклон пред могъществото на този феномен.

Описание:
Ивайло Димитров

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ с.СВЕЩАРИ

trakiiskata grobnitsa pri sveshtari

Преди около две хиляди и триста години един тракийски племенен владетел поискал да му се приготви приживе вечното жилище. Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато ги украсявали отвътре с живопис и склуптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки  и всички прекрасни дарове.

Входът на гробницата е украсен със стълбове с йонийски капители. По горния праг са изрязани розети, стилизирани волски глави и гирлянди.

Встрани от входа е помещението, в което навярно са поставени дарове и жертвоприношения.

Срещу входа  се открива самата гробна камера. Тук са поставени две  красиво изваяни каменни легла. До едното от тях е изправена склуптурна фасада на умален храм, това показва обожествяването на покойния владетел.

На белите блокове е изрисувана следната сцена:  владетелят е на кон, следван от двама свой оръженосци. Насреща му пристъпва богиня, която му подава златен венец с благовония, сандъче за скъпоценности, метален съд и трикрака поставка.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Но освен от колони, блоковете под свода се поддържат от девет женски фигури с вдигнати ръце. Те са високи по 1,20м.  Облечени са в изящно ситно надиплени дрехи, чиито краища се извиват като листчета на цвете. Къдравите им коси се спускат по рамената, а на главите им има своеобразна кошншца. Едни от жените са млади,с красиви спокойни лица, други са възрастни и изглеждат скръбни и строги. Но техните пози изразяват участието им в един свещен ритуал. Косите, лицата и дрехите на  женските фигури, още са запазили тъмнокафявата боя –  жълто, синьо, червено и лилаво по някой подробности на лицата и дрехите. Ръцете на някой от женските фигури са грубо одялани, а рисунката е очертана само с черна креда  и се разбира,че не са имали време да завършат работата си, когато господарят, за когото е била предназначена гробницата е починал.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА

kazanlashka grobnitsa

Българската земя е осеяна с тракийски надгробни могили.Някои от тях покриват скромни гробове на селяни и войни, други пазят гробниците на знатни, на вождове и владетели.

Най-известната и една от най-интересните открити досега богати гробници е Казанлъшката. Построена е в края на ІV век преди Христа, преди повече от две хиляди  и  триста години. Състои се от преддверие, дълъг тесен коридор и кръгла гробна камера. Отлично запазените и стенописи разказват как един тракийски владетел се разделя със земния живот. На светлината на факли изрисуваните по стените на гробницата образи, сякаш оживява отдавна изчезналия свят на траките.

В дъното на гробницата, точно срещу входа тракийският владетел и жена му са седнали на малка маса, подредена за прощалното погребално угощение. От двете страни на съпрузите приближават близки и прислужници. Те носят, плодове, благоухания, накити, наметало. Млади жени свирят с дълги тръбни инструменти. Накрая на шествието воини и слуги водят колесница с четири коня и личния кон на покойния си господар.

В купола на гробната камера е изобразено надбягване с колесници. Вихрено се носят двуколките, конете сякаш не докосват земята.

В тесния коридор, през който се минава в кръглото помещение, са представени бойни сцени. На едната страна се сражават две войски на племена, както се вижда от различните облекла и оръжия. На другата стена пред войските си са излезли в единоборство двама войни, навярно техните вождове. Може би единият от тези двама вождове е погребаният тук владетел.

Казанлъшката гробница е  рядко свидетелство за строителното майсторство на траките и за живописното изкуство през елинистическата епоха. Големият талант на художника се е проявил особено в представянето на цялото ритуално действие на погребалното угощение.  Златният венец на владетеля е знак на божествено безсмъртие. Такива венци са открити на много тракийски гробници и могат да се видят в музеите. Жената е свела глава в тъжен размисъл. Тя ще последва царствения покойник според обичая на траките. С точното изобразяване  на много подробности, художникът ни е оставил и скъпоценно свидетелство за живота и обичаите на тракийската аристокрация.

Описание:
Илиана Влъчкова

„Цар Калоян и Целгуба“ – картина на васил Горанов

цар калоян и целгуба Васил Горанов

Картината е озаглавена „Цар Калоян и Целгуба“, а неин автор е художникът Васил Горанов. Това е един невероятен портрет на царя и неговата куманска съпруга, показващ величието на нашите царе от онова време.

Цар Калоян е изобразен удобно седнал на своя трон – трон направен от злато и желязо, обсипан със скъпоценни камъни в зелен и червен цвят. Целгуба е застанала права до него, от лявата му страна, като едната й ръка е подпряна на облегалката на трона му.

Дори и седнал, великият българин изглежда внушителен и едър мъж. Изражението на лицето му е сериозно и сурово, но въпреки това кафявите му очи излъчват топлина и сигурност. Има поддържана, не много дълга брата и стигаща до рамената коса. Тъмно кафявият цвят на косата и, брадата му подчертават тъмния тен на лицето , придобит по бойните полета, под жаркото слънце. На главата си има златна корона, на която ярко се открояват три червени скъпоценни камъка. От двете страни на короната висят типичните украшения за онова време – нанизи от перли, злато и скъпоценни камъни.

Калоян е облечен в царска роба в златно бежов цвят, с дълги ръкави, стигащи до китките. Около самите китки има пришити червени скъпоценни камъни. Върху робата има оранжево наметало, покриващо лявата му страна и закопчано на дясното рамо. Кантовете на наметалото са извезани със златни нишки, оформящи еднакви квадратни форми по цялата му дължина. В средата има изобразен голям грифон – митично същество с глава и тяло на лъв и крила на орел. Това е един от символите на държавността по онова време. Левият крак на грифона е леко повдигнат, сякаш всеки момент ще излети, готов за битка. Наметалото е обсипано със зелени скъпоценни камъни, подобни на тези, поставени на трона.

В двете си ръце, цар Калоян държи още два символа на монархическата власт. Златен жезъл, на чиито горен край има кръст – символ на християнството е в дясната му ръка, а златна топка, с един голям объл червен скъпоценен камък в центъра и златен кръст, поставен върху самата топка е в дясната му ръка. Поредния символ на власт в картината е златния пръстен на показалеца на дясната ръка с царя. Този пръстен е бил използван за печат и удостоверяване на документи.

Застанала от лявата му страна, гордо стои принцеса Целгуба. Въпреки куманския си произход, тя е с доста светъл тен на кожата. Единствената част от тялото й, която е открита всъщност, за да видим този тен ,е нейното лице. На главата си има златна корона инкрустирана с множество малки скъпоценни зелени и червени камъни. Подобно на короната на цар Калоян, от нейната също висят нанизи от перли и скъпоценни камъни, падащи нежно покрай лицето й. Изражението й е сериозно, пъстрите й очи сякаш пронизват невидима цел. Има чип нос и плътни червени устни. Косата й е прибрана, като цялата и глава е покрита от бяла, много фина забрадка.

Облечена е в тъмно червена роба, с множество бродерии, с много широки ръкави. Тъй като е застанала леко обърната с лице към цар Калоян, само единият ръкав на роклята е видим. Има бродерия във формата на ромб, извезана със златни конци. В ромба има бродерии, наподобяващи цветя с по четири листенца. Предната страна на робата е от плат златиста ивица ,наподобяваща по цвят кантовете на наметалото на цар Калоян. Върху тази ивица плат са избродирани вертикално отново ромбове, но в тези няма цветя, имат по- строг вид. Комбинацията между тези бродерии подсказва за сериозността на позицията на една принцеса, като същевременно цветенцата подсказват желанието на принцесата да не бъде обожествявана и всички да знаят, че тя също е човек.

Тя също носи златен пръстен на показалеца на дясната си ръка, но той не е печат, а накит- има голям кръгъл червен камък.

Така изобразени, цар Калоян и съпругата му- Целгуба излъчват увереност, сила и единство- качества характери за тогавашната нашата държава.

Описание:
Нора Борисова
Художник: Васил Горанов