История на България

Цар Борис III

Цар Борис III е цар на България в периода 1918 – 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след края на Първата световна война. Представител на знатния род Сакскобургота, който е бил в родствени връзки с повечето кралски дворове в Европа. Народът го нарича Обединител, защото макар и за кратко обединява в границите на царството и македонските земи. По време на неговото царуване България окончателно си възвръща Южна Добруджа, както и бележи сериозно икономическо и обществено развитие. Използвай добрите си дипломатически умения цар Борис успява да запази страната от директно участие във Втората световна война, както и да спаси българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Внезапната му смърт през 1943 г. води до сериозна политическа нестабилност в страната.

На портрета виждаме цветно изображение на българския монарх. Борис III е в парадна униформа окичена с ордени и медали. Очите му са светли, а Косата – къса. Има добре оформени мустаци. Лицето му е слабо, с ясно изразени черти.

Описание:
Стоян Досев

Княз Борис I

Княз Борис I е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г. , когато детронира първородния си и възкачва на престола другия си син Симеон. Приема учениците на Кирил и Методий през 885 г. с което продължава делото на солунските братя.

На снимката виждаме монархът в цял ръст на гравюра, запазена в не много добро качество. Виждаме слабо лице с оформена брада и мустаци, както и буйна коса с къдрици. Князът носи златна корона на главата. Облечен е в червена одежда богато украсена със златни ширити и орнаменти.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Борис Дрангов

Борис Дрангов (1891 – 1917) е един от видните български военни дейци от началото на ХХ век. Той е умел пълководец и брилянтен педагог като е автор на редица трудове, посветени на войната. Съвременниците му го определят като мислеща и пламенна личност, умееща да заразява подчинените си с примера си. Неговият труд „Съвети за строеви войници“ се превръща в същински учебник по дисциплина, възпитание и най-вече родолюбие. Тази книга увековечава морала и достойнството на този примерен български офицер.

Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 г. Завършва Военното училище в София и след това Николаевската академия в Петербург. Участва геройски в Балканските войни и Първата световна война, за което получава редица медали. Неговият личен пример в битка или извън нея е причината за всеки един да бъде чест и дълг да служи под негово командване. Умира в битка при река Черна през 1917 г.

Вероятно най-голямото признание е простичкия надпис издълбан в полите на планината Беласица „Аз служих при Дрангов!“.

На снимката виждаме офицер застанал в изпъната поза в анфас. Той е облечен в униформа с медал за храброст на ревера и офицерски пагони. На лицето му са изписани строгост, но и желание за победа и допринасянето за нея с личен пример.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Беньо Цонев

Проф. Беньо Цонев е един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, първия съставител на опис на ръкописите на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Роден е през 1863 г. в Ловеч и завършва славистика във Виена и после в Лайпциг, където става доктор по славистика, романистика и философия. След завръщането си в България чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската държавна гимназия. Избран е за Ректор на Софийски университет, а по-късно и за член на БАН. Взима активно участие в културния живот на страната, както и превежда редица текстове на различни езици. Научната му дейност е свързана с българския език в неговия най-широк смисъл като оставя в наследство редица изследвания и трудове. Умира през 1926 в гр. София.

На снимката виждаме възрастен човек облечен в риза с вратовръзка, сако и палто. Косата му е прилежно сресана, брадата му е добре оформена и вече побеляла.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Атанас Узунов

Атанас Буров

Хан Аспарух

Хан Аспарух е български владетел, основател на Дунавска България. Историческата информация за него е оскъдна, но се предполага, че неговият род е Дуло и е роден около 640 г. Част от племената под контрола на неговия баща Кубрат са водени от Аспарух по време на войната с хазарите и с цел да избегнат пълно изтребление те достигат устието на р. Дунав около 670 г. След преговори с византийското правителство той получава разрешение да премине реката и да се засели около нейното устие. По-късно влиза в конфликт с Византия и след победата му на Онгъла Аспарух сключва примирие с империята през 681 г. когато е и официално призната територията под негов контрол. В последствие влиза в съюз с редица славянски племена и така създава Дунавска България. Започва укрепване на държавата, която в последствие ще се превърне в ключов фактор в европейската и регионална история.
На снимката, вероятно от исторически български филм, виждаме човек с остри черти, на средна възраст. Изразени скули на лицето, гъста черна брада и мустаци. Облечен е в характерна бойна униформа от неговата епоха – метален шлем с конска опашка на върха, ризница и огърлица от злато и скъпоценни камъни.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни: Уикипедия, Гугъл

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски (1879 – 1923) е български политик от Третото българско царство, лидер на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и министър-председател в правителството на БЗНС (1919-1923).
Роден е в с. Славовица, Пазарджишко и получава земеделско образование в Садово и Плевен. След това учи философия и агрономия в Мюнхен. Още с влизането си в политиката той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът се превръща в политическа партия. Самият той пропагандира, че обществото се дели на съсловия и понеже в българия преобладава земеделското съсловие то според него и властта трябва да е в ръцете на БЗНС. По убеждения той е републиканец и пацифист, което му докарва редица проблеми в Царство България. Стамболийски е категорично против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава е изключен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1928 г. е използван за преговори с бунтовниците. Вместо това той самия оглавява въстанието и е избран за председател на Радомирската република. След разгрома на бунта, той се укрива, но в последствие е амнистиран.
Като министър председател Стамболийски е силно ограничен във външен план , защото България е губеща след Първата световна война, но все пак се опитва да води позитивна външна политика. Някои дори го обвиняват в съмнително близки връзки с Белград. Във вътрешен план извършва редица реформи като поземлената, въвежда трудова повинност, опростява правописа и др. На практика е наложена земеделска диктатура комбинирана с авторитарно управление. Извършват се редица репресии срещу буржоазията, както и привърженици на БКП.
Губейки позиции в обществото с изключение на земеделското съсловие, срещу Стамболийски е извършен преврат организиран от Военния съюз и подкрепен от двореца в резултат на което е свален от власт. В последствие Стамболийски е убит от членове на ВМРО.
Днес родната му къща в Славовица е музей, а град Стамболийски е кръстен на него.
На снимката Стамболийски е на средна възраст, погледът му е вперен напред. Мустаците му са със завити краища. Косата му е гъста и къдрава. Веждите също. Облечен е в риза, сако и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни:
Уикипедия

Александър Цанков

Александър Цанков е професор в Софийски университет, български икономист, юрист, политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател в периода 1923-1926 г., председател на парламента (1926-1930) и министър на образованието (1930-1931). По време на своето управление Цанков насърчава извънзаконни и престъпни действия за разправа с политическите опоненти, което редица чужди наблюдатели определят като най-безскруполното правителство в Европа по това време.

Роден е през 1879 г. в гр. Оряхово. Учи право в София и икономика в Мюнхен. Работи в Българска народна банка и Министерство на търговията. Преподава в Софийски университет.
През 1921 г. Ал. Цанков е сред основателите на Народния сговор. Неговото правителство е коалиционно, с ясна цел да успокои напрегнатата политическа обстановка в началото на 1923 г. Трябва да се отбележи, че политическата ситуация в страната е била много тежка по негово време. Избухват Юнското и Септемврийското въстания, които са подбудени от Комунистическата партия. Тази партия прибягва до редица терористични действия включително извършва и един от най-кървавите атентати в европейската история – този в софийската църква „Св. Неделя“, където загиват 135 души и над 500 са ранени. Повечето от засегнатите по време на този атентат са интелектуалци и военни т.е. цвета на нацията по това време. Извършен е и опит за атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак от страна на комунистите. От своя страна Ал. Цанков прокарва Закон за защита на нацията, който се използва за различни репресии срещу инакомислещите. Във външен план правителството е в почти пълна изолация.
Ал. Цанков активно участва в спасяването на българските евреи. След установяване на комунистическата власт в България в края на 1944 г. той емигрира, създава българско правителство в изгнание и се установява в Аржентина, където умира през 1959 г.
На снимката виждаме възрастен мъж със строги черти на лицето, на възраст около петдесет години, с леко смръщени вежди и остър, пронизващ поглед. Леко плешив, широко чело. Остър нос, и добре оформена брада и мустаци. Облечен е официално – тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев