Домино

Играта на домино е специфична и се играе само и единствено с типичните правоъгълни домино плочки. Те са точно на  брой и са винаги комплект, ако се изгуби една, играта вече не може да се играе. Традиционният домино комплект се състои от 28 плочки.

Всяка домино плочка представлява правоъгълник с нарисувани точки в двата края, разделени по средата с права линия. Всеки край има определен брой точки, които събрани образуват цифра. Има и плочки, върху които не са изрисувани точки, това са т.нар. празни плочки. Гърбът на всяка плочка е еднакъв, като при тесте карти, за да не може никой играч да разпознава дадени плочки. Както при картите и заровете, самият комплект за домино е основа за множество и различни игри.

Най-ранните данни за възникването на домино датират от 13 век и по-точно от Китай, от династия Сун. Модерното домино се появява за първи път през 18 век в Италия, но как китайското домино се е развило до модерното – не е известно.

Самото име „домино“ вероятно произлиза от дума, описваща вид карнавален костюм, носен през Венецианските карнавали, представляващ черна роба с качулка и бяла маска. Затова и плочките за домино са черни с бели точки.

Днес пък се правят състезания и по подреждане на много плочици като контури на някакво изображение, които при бутване на първата да се стигне до плавно постепенно събаряне на най-последната. Точно този вид състезания са много разпространени в страните в Далечния Изток, особено в Япония, и при провеждането им на участниците е забранено да ходят с украшения, пусната коса, обувки и други висящи аксесоари. Също така, не може да се яде, а и трябва да се предотвратява всеки пристъп на кашлица или кихане, както и по-силно дишане. Този тип занятие развива изключително концентрацията и координацията, както и креативността и ума. Интересното е, че подобна игра е намерена и при ескимосите, но се предполага, че е по-скоро имитация на западната игра, отколкото местно изобретение.

На картинката е изобразена дървена кутия, която е леко отворена. В нея се намират подредени малки пластмасови правоъгълни черни плочки с бели точки. На една от плочките са изобразени в едната половина 3 бели точки, а в другата половина 6 бели точки. Извън кутията са поставени 3 плочици една легнала, върху нея поставена още една и една изправена плочка поставена хоризонтално. На всяка една плочка отново има изрисувани точки в бял цвят.

Описание:
Гергана Иванова

Пъзел

Пъзелът е игра, при която много на брой плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.

Първите пъзели били направени в Лондон и пуснати за продажба около 1760 г. от Джон Спилсбъри – картограф и дърворезбар, като забавен начин за изучаване на география. Те изобразявали карти на различни държави и били направени от дървени плоскости, разрязвани с трион, откъдето идва и английското име на играта – „jigsaw puzzle“. Всъщност на английски думата „puzzle“ означава всякакъв вид ребус, главоблъсканица.

На картинката е изобразена кутия от пъзел със 100 части 1:1 , на чийто капак е целевото изображение, а вътре в комплектa са разбъркани парченцата за редене. До кутията са извадени 3 от частите  на пъзела . Целевото изображение е на две жабки заобиколени от растителност на фона на залез край морето.

Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина изработени от пластмаса  или  дърво. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на редящия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.

Парченцата на пъзела се изработват, като в началото цялата картина бъде нарязана чрез метална матрица която е със същите размери. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.

Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни. Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече „за напреднали“. Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 32 256 парченца.

Описание:
Гергана Иванова