Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. Родината на лалето е степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите.
Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна.
На фотографията са заснети цъфнали червени лалета, които приличат на кичеста, криволичеста ароматна пътека през която преминават и играят слънчевите лъчи. Червените им, нежни цветове са широко отворени и имат сферична форма. Цветът им представлява наредени в окръжност цветни листенца, застъпващи се едно друго, края на всяко едно от тях е гладко и с контурите на горната ни устна. Цветът- изящно червен, но не ярък. Там, където слънцето ги огрява приличат на жълто-оранжева сплав, подобно на лава. Ефирни и елегантни, с гладка и бляскава повърхност и мекота, тези цветя са изключително нежни. Във вътрешността на отворения цвят на чашката им има черно оцветяване подобно по форма на ирис. Прилича на пламтяща звезда, заобиколена от тънка жълта ивица, която плътно следва формата й, а в средата се извисява жълтата тичинка на цвета. Дръжките на цветята са гладки и тънки с цилиндрична форма, а листата маслено зелени, крехки, с остър връх и разширяващи се към стъблото. На всяко едно от стръкчетата лалета има по две успоредно разположени листа и на места по още едно по-високо. На изображението има поне дузина цъфнали лалета. От дясно на тях се вижда пътека, а край тях още зелени треви и растения с прави и остри листа в същото оцветяване.
Описание:
Ивелина Дамянова
