Томахавката е хладно оръжие, характерно за северноамериканските индианци, което прилича на къса брадва. Дръжката е с дървен черен обков. В самия й край има дупка, през която преминава връзка за захващане на китка или за окачване. Горната част е метална с гравюра на вдигната ръка, която държи копие брадва. Над гравираната част има три детайла, представляващи дупки под формата на геометрични фигури. В широката част на томахавката – ромб, а след него на равни интервали – два триъгълника.
Речник на българския език: Тежък извит турски боен нож.
Оръжието се
появява в Османската империя в средата на XVI век и се използва до края на XIX
век. На снимката е изобразен масивен представител с дължина на острието около
45 см.. То е извито и постепенно се разширява от основата към върха. Дръжката е
дървена, с три корби нита ( специални крепежни елементи).
Речник на българския език: Старинно бойно хладно оръжие с форма на дълъг, тънък и прав меч, двуостър или само с връх за мушкане и с предпазна ръкохватка, използвано в миналото за ръкопашен бой, при дуели и др. В началото на XVI век споровете между мъжете от типа „ела да се разберем навън“ се решавали само с кръстосване на метал. В едната ръка се държала рапирата, а в другата — кама или малък щит, които служат за париране на ударите.
Рапирата е оръжие
за фехтовка с дължина от 110 см., което се използва за мушкащи удари. На
снимката е изобразена метална рапира с тънко и дълго острие, приличащо на много
голяма игла за шиене с тъп връх. Ръкохватката е дървена с метален щит в горната
част на захвата,. Той прилича на обърната чаша.
Речник на българския език: Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни пушки за водене на ръкопашен бой.
Терминът
„байонет” е с френски произход, но не е напълно ясно какво точно са наричали с
него – огнестрелни оръжия или просто тип нож.
Има сведения, че
през 1655 г. с термина байонет се е назовавал дълъг нож в района на град Байон.
Съществува също така и легендата, че през средата на 17 век при постоянните
военни конфликти в селските райони на Франция, селяните от южния френски град
Байон, след като свършили амунициите си прикрепили дългите си ловни ножове
върху старите мускети, създавайки нов вид оръжие. Другата теория, е че щиковете
са използвани като ловни оръжия. Тъй като тогавашните огнестрелни оръжия са
били много неточни, тежки и трудно се презареждали, ловците прикрепяли дълъг ловен
нож, за да може да се защитят от диви животни, в случай че пропуснат да ги
убият още с първия изстрел.
Малко по-късно
оръжието е въведено във френската армия от генерал Жан Мартине и е често
използвано в повечето европейски армии през 1660 г. Ползата от такова
многофункционално оръжие била огромна.
Първите байонети
били с кръгла дръжка, която директно се втъквала в цевта на празния мускет.
Следващите вече били снабдени с пръстен, за да може да се стреля с оръжието.
Повечето щикове имали триъгълна форма на върха, за да се подсигури неговата
устойчивост, без да се увеличава дебелината му и съответно теглото му.
Триъгълните байонети, както ги наричали, са имали много по-голяма пробивна мощ,
а в съприкосновение с твърд предмет само се огъвали при върха, без да се чупят.
Смятало се е, че щиковете с такава форма нанасят много по-тежки прорезни рани в
противника.
На снимката върху
дървена повърхност е изобразен байонетът с калъф към него. Представлява
двуостър нож тип кама. Изработен е от черен метал с пластмасова черна дръжка
фиксирана с два корби нита, специални крепежни елементи. Между острието и
ръкохватката има платка за предпазване от нараняване. Под ножа е калъфът, който
е изработен от различни по вид материали. Частта където влиза острието е
метална, като на самия й връх има капсулована дупка, в която има завързани
дълги кожени връзки. Долната част на калъфа е за дръжката на ножа. Тя е
текстилна и прилича на легло, в което ляга дръжката, фиксираща се с каишка с
копче клипс. Двете части, текстилната и металната са съединени с две капси.
Речник на българския език: Двуостър нож с напречна дръжка, предназначен за мушкане.
Тълковен речник:
Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие.
На снимката се
вижда масивна здрава кама с частично назъбено острие поставена върху дървена
повърхност. Има късо заострено острие в основата, на което има частично
назъбване с различни размери от двете страни. Също и дървена дръжка с метална
пластина, която предпазва юмрука от острието.
