Етикет: хитрост

„В гнездото кукувица“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Рано през пролетта птичият свят се разшета-кой подкърпваше старото гнездо, кой правеше ново, само Драги ми господине се колебаеше дълго време, дали да си направи ново гнездо, или да ремонтира старото и да изкара в него още една година…Ку-ку!…Ку-ку!-чухме викове от гората и Пешеходецът който си подсвирква с уста ни съобщи, че видял рано сутринта кукувицата. Тя не била сама, ами водела от Индиите много кукувици със себе си… Ние веднага оставихме своята работа и отидохме в гората да разберем откъде се взеха толкова много кукувици. Там видяхме нашата стара кукувица, която по най-хитър начин миналата година измами свраката и пъхна яйцето си в нейното гнездо. Заедно с нея от Индия бяха надошли много кукувици… Дни наред ние ги шпионирахме, както това сме правили и друг път…Много скоро ние разбрахме, че те искат да снесат яйцата си в чужди гнезда, затова обикалят навсякъде из гората и се мъчат, ако могат, да заблудят някоя сврака. Не се минаваше ден някой от нашето ято да не се прибере привечер и да не каже, че еди-коя си кукувица успяла да снесе яйцето си в еди-кое си свраче гнездо… Кукувиците покукаха и се пръснаха из гората, а свраките съвсем успокоени продължиха да лежат в гнездата си и да мътят. Те мътиха три седмици, в края на третата седмица почнаха да се хвалят една на друга, че чуват как малките им писукат в яйцата, а някои дори бяха успели да пробият твърдите черупки с човки. Щом гарджетата се излюпиха, всичките до едно голи и грозни, от всяко гнездо мъжката и женската сврака тръгнаха да търсят храна…За седмица време се облякоха, почнаха да ядат много, по цял ден писукаха и искаха храна. По това време забелязахме, че във всяко свраче гнездо си показваше човката и разтваряше голяма уста прилично на гардже пиле, само че по-едро от останалите. Разбрахме ние, че тези лакоми пилета са пилетата от кукувичите яйца… Аз наблюдавах гнездото на моята ланска познайница, освен кукувичето в него имаше още пет гарджета. Лакомото кукувиче до такава степен стана нахално, че почна да изяжда цялата храна, ни троха не оставяше за гарджетата… Един ден свраката, като погледна в гнездото, видя, че едно гардже лежи на дъното на полога нагоре с крачката си. Беше умряло…Без много да се двоуми, свраката се наведе, взе го в човката си и го изхвърли от гнездото. Лисицата, която обикаляше под гнездото на свраката, излезе привечер, намери мъртвото гардже и го изяде. Подир два дни мъжката сврака, щом донесе вода, намери също тъй гардже, обърнато по гръб на дъното на гнездото, хвана го с човка и го изхвърли навън…Така ден подир ден едно по едно гладните гарджета измираха и свраките ги изхвърляха от гнездото…“

Настъпва дългоочакваната пролет и птичият свят се изпълва с живот. Настава трескава подготовка за създаването на нови гнезда. Едни ремонтират, други майсторят съвсем нови, а трети като градското врабче се отказват от тази скучна и старовремска работа. Докато врабчетата прехвърчат, носейки сухи сламки и всичко необходимо за новите си гнезда, забелязват, че около тях се навъртат кукувиците. Те са наясно, че подлите и безотговорни птици отново ще се опитат да снесат яйцата си в чуждите гнезда. Врабчетата решават да бъдат изключително бдителни, за разлика от глупавите свраки, и така скоро разбират, че са били прави в предположенията си. Кукувиците дразнят свраките и използват моментите в които разярените птици се впускат в люти спорове с тях, за да имат възможност набързо да снесат яйцата си в оставените без надзор гнезда. Обаче всичко случващо се, не убягва от зорките и бдителни очи на врабчетата. Скоро пилетата се излюпват, а свраките погълнати от грижата за своите рожби дори не забелязват, че във всяко едно от гнездата им има по едно по-различно пиле. Така ден след ден родителите летят неуморно и носят храна на пилетата си без да съзнават, че почти всичко донесено от тях се озовава в човката на едно и също пиле. Това разбира се е кукувичето, което е по-едро от техните родни пилета и вного по-нахално. Ден след ден то поглъща цялата храна, едрее и става още по-жизнено и ненаситно, докато сврачетата започват да умират едно подир друго. Родителите така и не забелязват това, а по-усърдно и неуморно продължават да отлитат и да се връщат в гнездото носейки храна, която отново изяжда кукувичето. Скоро всички сврачета са мъртви от глад и изядени от лисицата, която се навърта под гнездата им. Така с хитрост, кукувиците без да полагат грижи се сдобиват с пилета, а свраките ги отглеждат, погубвайки неосъзнато собствените си рожби. Свраките, непрестанно заети да се карат с всички наоколо или пък да бърборят празни приказки, не успяват да осъзнаят хитрите кукувичи номера, нито пък разбират как отглеждат убиец в гнездата си. Разсъдливите и умни врабчета виждат и осъзнават всичко. Дълго време те се чудят, как глупавите свраки не могат да различат своето пиле от чуждото. А когато порасналите кукувичета чуват старите кукувици да кукат из гората отлитат без да се колебаят и оставят празни и безнадеждни сврачите гнезда. И въпреки че свраките са безпощадни и биха могли да разкъсат дори ястреб, те са безсилни пред хитростта на кукувиците. И така година след година те отглеждат чуждите птичета с много труд, обич и непрекъсната грижа, а техните сврачета загиват, победени от натрапниците.

 

Изображение:

Рисунката е черно-бяла и пресъздава жалкия край на сврачите пилета.От дясно на изображението е лисицата, която е настъпила с предните си лапи мъртвото свраче. Тя е със слабо и издължено тяло,завършващо с дълга и рунтава опашка, вирната нагоре. Две остри уши стърчат, готови да доловят и най-малкият шум. Под нея изпънато и безжизнено лежи сврачето. Разперило е крилца и опашка, и е затворило очи. Вероятно то е мъртво и всеки момент ще се озове в устата на лисицата. Над нея друго свраче като че пада право към хищната лисича муцуна, също загубило крехкия си живот. Отстрани Дебелачко наблюдава с ужасен вид. Други четири врабчета също са свидетели на смъртта на сврачетата. Едно от тях е Юнашка фланелка и изглежда не може да повярва как може глупавите свраки да отредят такъв край на децата си. Дали ако не бяха тъй-свадливи, приказливи и импулсивни, свраките щяха да са по-бдителни и отговорни към гнездата си? Може би тогава наглите кукувици нямаше да успеят да оставят яйцата си в полозите им. Дали са осъзнали, че отглеждат чуждо птиче, или отговорността им на родители дотолкова ги е погълнала, че не виждат очевидното? Глупави ли са, щом не разбират, че погубват живота на собствените си птичета, докато обгрижват чуждото? Но за тях всички излюпени пилета в гнездата им са родни деца…, а във всяко едно от тях, кукувичето писука гладно и настойчиво, докато останалите загиват тихо…

 

Изображение:

Картинката е черно-бяла. В центъра й има едно черно яйце от което се показва новоизлюпеното кукувиче. От всяка страна стоят по три свраки, които го гледат и вероятно му се радват, защото мислят, че то е свраче като тях. Свраките са високи и слаби, с тънки и остри човки. Всички са облечени в гащеризони, а една от тях дори се навежда към малката кукувица. Явно се радват на птичето и са щастливи да го видят и да чуят писукането му след дългото и непрестанно мътене през изминалите седмици. А край тях две врабчета стоят едно срещу друго и е видно, че разговарят развълнувани. Може би мислят как да споделят с тях, че това е птичето на кукувицата или пък се ядосват на глупостта им?

 

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Шпионите дебнат и слушат“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Ние сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука…Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволлък, всички птици ще турим в джоба си. Така си мислехме ние, но човек нали докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо…Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти… Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме….“

Врабчетата си имат нова съседка сврака, която свива гнездо в близост.Тя е бъбрива и припряна и с усърдие прави и обзавежда гнездото си, а нашите герои през цялото време я наблюдават. Всъщност да си шпионин не е чак толкова забавно, защото не се случва нищо интересно, но все пак всички продължават разузнаването на сврачето ежедневие. Дори Смрадавранката и врабчето пешеходец не спират да бъдат тайни шпиони. Така един ден те стават свидетели на много интересна случка. Докато свраката мъти яйцата си до нея се приближават двойка кукувици. Хитрите птици са решени да оставят своето яйце в гнездото на свраката, тяхна запазена марка, от както свят съществува. Неканените посетители вдигат шум, започват да кукат, а мъжкият се приближава към чуждото гнездо и усърдно дразни свраката. Тя от своя страна решава, че това е женската кукувица и притеснено се опитва да я пропъди, а след като не успява хуква подир нея в опит да я отдалечи. И докато свраката гони мъжката кукувица, женската снася тайно яйцето си и бързо го слага в чуждото гнездо. Зорките и бдителни очи на врабчетата виждат всичко и разбират, че не само те са шпионирали, а също и подлите кукувици. Така без свраката да знае ще измъти кукувичето, а врабчетата осъзнават колко важно е да си разумен, наблюдателен и разсъдлив. Свраката заета с бъбрене и импулсивна в действията си, подхожда прибързано и необмислено. Така оставя гнездото си без надзор и неосъзнато дава възможност на кукувиците да изпълнят хитрия си план. Виждайки всичко случващо се, врабчетата разбират че има още много да се учат из птичия свят. И въпреки знанията усвоени в училище те ще трябва да придобият още много нови, които ще им поднесе самия изживян живот.

Изображение:

На черно-бялото изображение е пресъздаден момента в който кукувицата се готви да остави яйцето си в сврачето гнездо. От ляво на рисунката има четири врабчета. Те са много развълнувани и сякаш притеснено пърхат с крилца в опит да осуетят намерението на нахалната птица. До тях в гръб е седнала кукувицата. Тя е в десетки пъти по-едра и изглежда гледа концентрирано пред себе си. Птицата е облечена в дълга права рокля с ръкави, през кръста й преминава черна лента като коланче, а на краката си носи черни обувки. В скута си придържа току-що снесеното яйце. То също е много голямо, цялото изпръскано с дребни точки. Над тях кръжат три врабчета и е сигурно, че наблюдават тайно развитието на случая. Колко ли ще се разочарова свраката щом види, че е била надхитрена? Дали ще се грижи и за чуждото пиле както за своите? Дали тази случка ще бъде причина тя да стане по-сдържана в думите си и бдителна в действията на околните? Навярно след като врабчетата стават свидетели на случката ще бъдат по-мъдри и готови за изненадите, които им готви бъдещето под птичото небе.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

Кума Лиса и Ежко Бежко

В приказките Кума Лиса е символ на хитрост и измамничество. „Хитър като лисица“ в разбиранията на народа ни означава по-скоро лукав човек, на когото не бива да се доверяваш. В народните приказки лисицата мами всички животни в гората, преструва се на умряла, за да краде, успява да надвие с хитрост дори човека. Въпреки славата на отмъстително и коварно животно, лисицата понякога носи късмет. Според поверието, ако лисица пресече пътя на човек, той ще успее в работата, за която е тръгнал. Особено, ако някой отива в съда като обвиняем. Ако има щастието да срещне лисица докато пътува, ще го оправдаят – твърди народната вяра. Сред фолклорните истории има и весели случки когато Кума Лиса е надхитрена от някое дребно животно и е получила възмездие за пакостите си.

Някога си, било много отдавна, Кума Лиса и Ежко Бежко се сприятелили много. Те толкова се обикнали, че където отидела лисицата, и таралежът след нея; където е таралежът, там търси и лисицата. Веднъж лисицата рекла:

– Кумче Ежко, хайде да отидем в поповото лозе и да си хапнем грозде.

– Идвам, Кума Лисо, идвам – рекъл Ежко. – Само че, да ти кажа правичката, страх ме е да не попаднем в някой капан, че нощес съм сънувал лош сън.

– Ех, и ти, Ежко! – засмяла се лисицата. – От какво те е страх? Щом си с мен, няма защо да се страхуваш. Лъжи имам, колкото искаш. В кола можем да ги натоварим и да ни избавят от беда. А ти, Кумче Ежче, знаеш ли поне една лъжа?

Ежко Бежко се усмихнал:

– Аз, Кума Лисо, зная само трички и си ги пазя за черни дни.

– Е, хайде тогава, мили Ежко, тръгвай с мен и не се бой. Каквото ни дойде до главата, аз ще се оправям.

Таралежът се съгласил и тръгнали към поповото лозе. Влезли в лозето и започнали да ядат грозде. Като ходели от лоза на лоза, за да търсят по-сладко грозде, изведнъж – щрак – лисицата попаднала в капана.

Като се видяла заключена в капана, тя почнала да вика:

– Ох, горката аз! Ох, Ежко, бързо ми кажи една лъжа, че загивам!

– Как, Кума Лисо? Че ти имаш лъжи с товари и сега от мен да искаш? Аз само трички си знам и ги пазя да черни дни.

Лисицата приплакала:

– Много знаех, Ежко, ама сега всички забравих. Кажи ми ти само едничка, да се спася.

Таралежът въздъхнал:

– Е, сега като дойде попът, ти се престори на умряла. Той ще те извади от капана, ще те удари няколко пъти, ще те хвърли на единия край на лозето, та да те вземе, като си тръгне вечерта за в къщи. Другото е близо до ума.

Като рекъл това, Ежко Бежко избягал в гората и се скрил, а Кума Лиса се престорила на умряла. Дошъл попът. Видял, че лисица се е хванала в капана, и извикал:

– А, падна ли ми най-после, пуста лисицо? Колко се мъчих аз, докато те докарам в капана. Всяка година ми береш гроздето, но сега баба попадия ще има да носи кожух през зимата.

Отворил капан, извадил лисицата, ударил я няколко пъти с една дебела тояга и я захвърлил накрай лозето, та да я вземе вечерта. Лисицата това и чакала. Щом попът я захвърлил и тръгнал из лозето, тя скочила и взела да му се подсмива:

– Ех, дядо попе, ще има да носи баба попадия лисичи кожух!

– Ах, ти пущино! Ще ми паднеш още веднъж на ръцете! – заканил се дядо поп.

Не минало много време, и лисицата пак рекла на таралежа:

– Хайде, Ежко, да отидем на гроздобер в поповото лозе.

– Кума Лисо, мила моя посестримо, ти забрави ли каква беда те сполетя. Не ти ли стига, че едвам се спаси тогава, ами пак искаш да крадем?

– Хайде, хайде, Ежко, забрави миналото. Да отидем да си хапнем грозденце.

Отишли. Тъкмо се промъкнали в лозето, и лисицата – щрак! – право в капана попаднала:

– Ох, кумче ежче, бързо ми кажи една лъжа, че ще загина.

– Е, Кума Лисо, една ти казах и ако сега ти кажа още една, какво ще остане за мен? Нали знаеш, че само три лъжи зная, а ти ги имаш с товари. Какво ще стане с мен, кога изпадна в неволя?

– Моля ти се, Еженце, братченце, помогни ми. Само ти можеш да ме спасиш от тоя железен капан

Не изтърпял таралежът и рекъл на лисицата:

– Е, кумице, като дойде попът, ти пак се престори на умряла. Попът сега ще те върже хубаво, ще те натовари на колата и вечерта ще те отнесе в къщи. Ще те развърже, ще те остави навън – на стълбището или пред вратата – и ще влезе в къщи, да вземе нож да те дере. Ти тогава бягай из стълбите надолу и се оправяй.

Лисицата направила, както я научил таралежът. Дошъл попът и като видял умрялата лисица, рекъл:

– Сега вече няма да ми избягаш!

Отворил капана, стоварил няколко тояги по гърба на лисицата, вързал я здраво с едно въже и я хвърлили в колата. Вечерта отишъл в къщи, занесъл лисицата пред вратата, развързал я и влязъл в къщи да вземе нож. А дотогава лисицата не трепнала – преструвала се на умряла. Но щом усетила, че въжетата не й стягат краката, скочила и беж да я няма.

Излязъл дядо поп и що да види – от лисицата нямало ни следа.

– Пак ме надхитри пущината! – простенал попът. – Ама тя ще ми падне и друг път! Ще има да си плаща за тия лъжи!

След няколко дни лисицата пак поканила таралежа да ходят за грозде. Таралежът, сиромах, никак не искал да отиде, ама що да прави? Може ли да откаже на добрата си приятелка нещо? Съгласил се със страх и тръгнали. А този път попът обградил лозето с дълбок ров. Лисицата се поизсилила малко и прескочила рова. А какво да прави таралежът! И той си напънал силите и скокнал, ама право в дълбокия ров:

– Хайде сега, мила Кумичке Лисичке, кажи ми една лъжа, че загинах!

– Ех, Ежко, много знаех, ама ги забравих! – рекла лисицата.

– Е щом е така – рекъл Ежко Бежко, – ела поне да се опростим. Ела, кумичке, да се целунем за сбогом, че за мен няма да има вече спасение.

Лисицата се навела да я целуне Ежко, а той я прегърнал силно и я захапал за муцуната. И не щеш ли, точно по това време се задал и попът. Лисицата, като го видяла, спуснала се да бяга и измъкнала със себе си и Ежко Бежко, който здраво се впил за муцуната й. Лисицата бягала, попът след нея, тя бяга, той след нея, най-после успяла да се измъкне и да спаси и таралежа

– Ах, пуста, пуста да останеш, лисичке – викал попът. – Не ти ли стига, дето идваш тук и ядеш най-хубавото ми грозде, ами си взела и торба този път? Но ти ще ми паднеш друг път, ще те убия, да знаеш!

– О, дядо попе, още веднъж ако ме хванеш, тогава да се похвалиш! – извикала лисицата и се скрила в гората.

Оттогава се разделили с таралежа и никога вече не се срещат. Щом я усети таралежът, прави се на кълбо и лисицата го подминава.

 

Изображение: На картината е изобразена сцена в която Кума Лиса и Ежко Бежко хванати приятелски за ръце ходят по слънчева пътека. Залисани са в сладки приказки, най вероятно кроят план, как да откраднат грозде и да се измъкнат невредими. Наоколо е слънчево и светло. Пътечката е тясна а отстрани има зелена и тучна тревичка, издигат се няколко дървета. Кума лиса е облечена с бяла дълга риза а от горе с жълтеникав сукман, на ръкавите са избродирани шевици. Дългата и опашката и се подава из под дрехите и. Ежко Бежко я гледа с леко недоверие. Облечен е в носия. Над кафявите му потури е препасан кариран колан. Ръкавите на бялата му ризка са повдигнати до лакътя. Върху ризката има облечено синьо елече. На краката си има традиционни от народните носии чорапи. На главичката си  на бодлите му е закачено розово цветче.

Описание:
Малинка Александрова

Косе Босе

„Косе Босе” е любима приказка на поколения българи. Винаги ще е актуална и всеки нов поглед към нея ще бъде необходим, интересен. Нима времето може да променя приказките на Ран Босилек – толкова простички и искрени, жизнерадостни, звучни, а всъщност с безброй неочаквани обрати?

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

-Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица. – Косенцето и дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.

Косенцето пак и дало едно яйчице.

Днес тъй, утре тъй – останало Косенцето само с едно яйчице.

Дошла пак Кума Лиса и рекла:

-Косенце Босенце, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске – отговорило Косенцето.

-Като нямаш, тебе ще изям!

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало:

-Защо плачеш, Косе Босе?

-Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взима по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде.

-Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: “Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Вземи нея.”

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске, яйчице! Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката и се скрила. Кучето клекнало пред дупката.

Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса на знаела, че кучето варди вън и взела да пита краката си:

-Я кажете краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките краченца! Кака ще им купи чехлички!Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките очички! Кака ще им купи очилца! Ами вие, ушички, как викахте?

-И ние викахме: – Беж, Лиске, да бягаме!

–Ох, на кака миличките ушички! Кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?

-Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката!

-Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало и почнало да я тегли.

Лиса де дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.

Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.

 

Изображение: На картината ясно е пресъздадена приказката. Лято е, наоколо е зелено и светло. Косенце Босенце е кацнало на своето гнездо опитвайки се да защити яйчицата си. Изглежда притеснено, разперило е крилца над гнездото. Облечено е в сива рокля, на главичката си има червена забрадка на бели точици. В очите на птичето се чете страх и паника, за разлика от хитрата  усмивка изписана на лицето на Лисана. Тя потрива самодоволно ръце. Облечена е с бяла риза, а върху нея светло син сукман. Очите и светят в очакване да вземе поредното яйце от отчаяното Косе Босе. Цветовете в картината са ярки и пъстри. Усеща се аромата на лято.

Описание:
Малинка Александрова

МАША И МЕЧОКА (Руска приказка)

masha-i-mechoka

Живели едно време дядо и баба. Имали си внучка – Машенка. Един ден дружките ѝ тръгнали да събират гъби и ягоди в гората. Повикали и Машенка да отиде с тях. И ето Машенка от дръвче на дръвче, от плод на плод – се изгубила. Видяла къщичка и влязла в нея. В тази къщичка живеел най-големият мечок.

Мечокът не искал да пусне Машенка да си ходи и тя се чудела как да се върне при любимите си баба и дядо. Наоколо гора, накъде да върви – не знае, да попита – няма кого… Мислила тя, мислила и измислила. Изпекла пирожки, сложила ги в голям плетен кош, заръчала на мечока да ги занеси на баба и дядо, но го предупредила да не отваря коша по пътя и да не взима пирожки.

Изображение: В далечината е къщичката на Мечока. Дървена къщичка с три светещи прозорчета и здрава дървена врата, а на покрива комин като гъбка.Наоколо има само гора. В клоните на дърветата птичета са свили своите гнезда и отглеждат малките си. Зелените  поляни са обагрени с лилави теменужки. На пътеката, тръгнал към селото се е спрял един голям кафяв мечок с огромни лапи. Облизва се лакомо надушил аромата на пирожки. Леко е отворил капака на коша. А в коша е Машенка, която е сложила на главата си тавата с пирожките.

Описание:
Ирена Янакиева

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ (Народна приказка)

bolen-zdrav-nosi

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.

Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.

Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва  пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не  може да се сдържи от радост, че болният я носи.

Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.

Описание: 
Ирена Янакиева