Това малко създание винаги ме кара да се усмихвам. Толкова бавно, не бърза за никъде, все едно стресът за него не съществува. В България можете да го срещнете в залесени места и градини. Рядко ще попаднете на охлюв по-висок от 2-3 пръста.
Охлювът може да се каже, че има две основно части – тяло и черупка. Черупката е леко грапава на допир и спираловидно навита. Нейният размер определя възрастта му и неговите хранителни навици. Колкото по-голяма е, толкова по-възрастен е екземплярът и толкова по-добре се е хранил. Той има твърдо, мускулесто, продълговато телце. В предния му край, където е главата има две двойки „рогчета” или пипала. Едните, които са разположени по-горе и са по-дълги са неговите очи. Под тях са разположени по-къси пипала, които служат като обонятелен орган. Когато посегнете да пипнете охлюва обикновено той свива своите рогца. И може да го прави независимо за всяко пипало. Тези тънки и дълги пипала могат да се движат във всичко посоки самостоятелно. Задната част на тялото или опашката почти не се различава от предната. Разликата е, че не е толкова обла, дори е леко заострена и няма пипала. Ако охлювът се чувства застрашен той може да свие цялото си тяло, което никак не е толкова бързо, но за него е постижение спрямо скоростта, с която се придвижва.
По средата на тялото на охлюва стои черупката. Тя се крепи за тялото чрез това, че в нея са поместени и защитени вътрешните органи на охлюва. Затова охлювът не може да живее без черупката си. Той няма крайници и се придвижва чрез едни прекрасни плавни вълнообразни движения на долната част на цялото тяло. Той произвежда слуз, която му позволява да се пълзи по-лесно. Именно за това е хлъзгавото и леко хладно усещане, когато го държим в ръце.
Описание:
Хариста
