Етикет: гнездо

„Шпионите дебнат и слушат“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Ние сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука…Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволлък, всички птици ще турим в джоба си. Така си мислехме ние, но човек нали докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо…Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти… Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме….“

Врабчетата си имат нова съседка сврака, която свива гнездо в близост.Тя е бъбрива и припряна и с усърдие прави и обзавежда гнездото си, а нашите герои през цялото време я наблюдават. Всъщност да си шпионин не е чак толкова забавно, защото не се случва нищо интересно, но все пак всички продължават разузнаването на сврачето ежедневие. Дори Смрадавранката и врабчето пешеходец не спират да бъдат тайни шпиони. Така един ден те стават свидетели на много интересна случка. Докато свраката мъти яйцата си до нея се приближават двойка кукувици. Хитрите птици са решени да оставят своето яйце в гнездото на свраката, тяхна запазена марка, от както свят съществува. Неканените посетители вдигат шум, започват да кукат, а мъжкият се приближава към чуждото гнездо и усърдно дразни свраката. Тя от своя страна решава, че това е женската кукувица и притеснено се опитва да я пропъди, а след като не успява хуква подир нея в опит да я отдалечи. И докато свраката гони мъжката кукувица, женската снася тайно яйцето си и бързо го слага в чуждото гнездо. Зорките и бдителни очи на врабчетата виждат всичко и разбират, че не само те са шпионирали, а също и подлите кукувици. Така без свраката да знае ще измъти кукувичето, а врабчетата осъзнават колко важно е да си разумен, наблюдателен и разсъдлив. Свраката заета с бъбрене и импулсивна в действията си, подхожда прибързано и необмислено. Така оставя гнездото си без надзор и неосъзнато дава възможност на кукувиците да изпълнят хитрия си план. Виждайки всичко случващо се, врабчетата разбират че има още много да се учат из птичия свят. И въпреки знанията усвоени в училище те ще трябва да придобият още много нови, които ще им поднесе самия изживян живот.

Изображение:

На черно-бялото изображение е пресъздаден момента в който кукувицата се готви да остави яйцето си в сврачето гнездо. От ляво на рисунката има четири врабчета. Те са много развълнувани и сякаш притеснено пърхат с крилца в опит да осуетят намерението на нахалната птица. До тях в гръб е седнала кукувицата. Тя е в десетки пъти по-едра и изглежда гледа концентрирано пред себе си. Птицата е облечена в дълга права рокля с ръкави, през кръста й преминава черна лента като коланче, а на краката си носи черни обувки. В скута си придържа току-що снесеното яйце. То също е много голямо, цялото изпръскано с дребни точки. Над тях кръжат три врабчета и е сигурно, че наблюдават тайно развитието на случая. Колко ли ще се разочарова свраката щом види, че е била надхитрена? Дали ще се грижи и за чуждото пиле както за своите? Дали тази случка ще бъде причина тя да стане по-сдържана в думите си и бдителна в действията на околните? Навярно след като врабчетата стават свидетели на случката ще бъдат по-мъдри и готови за изненадите, които им готви бъдещето под птичото небе.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

„Игра на врабчета“ из „Ние, врабчетата“/разкази/ от Йордан Радичков

 

Един ден, както тъй си седим съвсем вкупом и най-вкупом разговаряме за нашите птичи работи, ни хрумна да почнем да играем. Всеки от нас избра по едно врабче и почнахме да играем помежду си. Аз си избрах Ю. Тц., защото и Ю. Тц. ме избра. Докато си играехме, ние си направихме съвсем ново гнездо, чистичко, спретнато. Ю.Тц. го помете и като продължихме да си играем в гнездото, ние лека-полека го напълнихме с яйца… Гледам една сутрин рано-рано всеки от нас стои на ръба на гнездото и се сили да възпее живота си… Подир туй ние пак продължихме да играем на врабчета и по едно време дочувам, че някой започва да почуква вътре в яйцата…“

И така, животът е непрестанен кръговрат от повтарящи се сцени. Сега отново започва борба с черупчестите затвори, които са единствената пречка деляща врабчетата от прекрасния и очакващ ги свят, а нашите врабчета са в ролята на нетърпеливи родители. Да, врабчетата са вече пораснали, свили гнезда, очакващи новия живот и това е прекрасно! Отмина времето на опознаване на света, на учение, на игри и ето, че вече дочуват тънкото писукането на своите чеда. И те се явяват, разполовили яйцата си- мънички, покрити с пух и очароващи. Но идва и отговорната и трудна задача да са родители, а колко внимание и бдителност им бе нужна, за да предпазят птичетата си от дебнещия  котарак… И така новото поколение врабчета расте, докато един ден същите са изхвърлени със строгост от гнездата си, както преди време бе се случило и на техните бащи. Те политат, всяко по своя си начин, защото са горди наследници на всички качества на създателите си. Врабчетата на Джифф, който навремето бе най-нетърпелив да се излюпи, се излюпиха също тъй- припряно, а щом се оказаха хвърлени от сигурното гнездо, веднага хвръкнаха. Тези на У Фу, разбира се полетяха, щом получиха юнашките си фланелки, а Пиуковите се носеха из небето с неспирни песни. Едни от врабчетата все  летяха наобратно, защото бяха деца на Чир, а други прехвърчаха стремглаво забързани да събират какви ли не ценности, защото бяха отговорни последователи на баща си Чику. Сред всичкото това оживление се дочува и едно постоянно и несекващо мърморени, идващо от най-различни посоки, защото Драги ми господине, също бе станал родител и изпитваше трудност да мърмори сред всичките тези оплаквания и забележки идващи от неговите птичета…

Изображение:

Картинката е в черно-бели цветове. Има четиринадесет врабчета. Отляво на изображението стоят две врабчета, сякаш преплели крила, готови да свият своето гнездо, докато срещу тях други две са застанали в гръб едно на друго. Дали това е Драги ми господине и неговата спътница, които са сърдити дори в близостта си? Над тях стоят Дебелачко, който е разперил крила, като че не разбира нещо или пък говори със стоящото срещу му Запетайче. Друга двойка врабчета, също вплели крила изглеждат щастливи, а едното от тях се усмихва широко. Възможно ли е това да е врабчето У Фу ,облечено в своята юнашка фланелка, вдъхваща му оптимизъм и вяра? Над тях вече летят три двойки врабчета, устремени към новият си живот, нетърпеливи да свият гнезда….

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Тананик“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Имахме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: Пиук, пиук, песента ми започва оттук!…“

Врабчето Пиук е изкусен певец и оглася с чуруликането си дните на останалите врабци за да минават по-ведро и леко. С радост той дарява песните си на околните за да усетят благотворното им влияние и жизненост. Когато порасналите врабчета започват сами да градят гнездата си, Пиук им предлага да работят пеейки, защото така работата им ще премине неусетно. Гласовитото врабче създава за всички по една мелодия и докато се трудят или летят тя ги следва неотлъчно. И така без да разберат чуруликайки си, всички свиват гнездата си, а песните стават неразделна част от тях, която носи благост и лекота на дните им.

Изображение: Картинката е графична. Нарисуван е един голям, надут балон, нашарен с вертикални линии, вързан с тънък и къс конец, който се носи из въздуха. В горната част на балона от ляво и дясно има по едно врабче. Те са разперили крила, сякаш се издигат заедно с балона. Изглеждат безгрижни, свободни и безтегловни.

Издание: “Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Да имаш и да нямаш“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Племенникът на Фр. Т. Мититаки замина за птичата ривиера и остана там месец време, ако не и малко повече… Той ходи и се върна, ама важен, важен, целият мирише на водорасло, на единия си крак турил пръстен и с тоя крак, дето е пръстенът, стъпва само на пръсти, та важността му става още по-безпределна…“

Фр. Т. Мититаки се завръща при врабчетата след гостуване при чичо си в Птичата ривиера. Горд, той споделя за преуспелия си роднина и за важните дейности с които се занимава там. Водни велосипеди, кораби, тераси на хотели, летни ресторанти, булеварди и какво ли още не управлявал или поддържал чичото. Врабчето разказва колко хубаво е да се возиш на воден велосипед, за огромния булевард, контролиран и поддържан под вещото наставление на чичото. А той бил строг, взискателен и усърден, и затова спечелил одобрението дори на едно кралско семейство, посетило булеварда. Отговорните задачи не свършвали дотук. Те били множество: почистване, редене на бордюри, изграждане на летни ресторанти, контрол и надзор на вредителите насекоми, както и унищожаването им. Врабецът продължил разказа си и споделил за познанството на роднината си с учени, а сетне с гордост показал лъскавия метален пръстен на крака си. Него получил след посещение на станцията в която те работели. Врабчетата слушали захласнато, недоумяващи как може едно врабче да притежава дори и египетска пирамида. Те попитали Мититаки, защо не им е изпратил подарък от тази богата Ривиера. Той споделил, че за такава работа бил нужен доверен човек, а такъв не намерил. След целия разговор врабците попитали къде е гнездото на чичото и с учудване разбрали, че нямало такова. Всички останали крайно изненадани от факта, че чичото има всичко, но всъщност няма нищо щом му липсва най-важното –дом. След целия разказ на Мититаки, те стигнали до заключението, че нищо не може да замени родното гнездо и че то не е съпоставимо с никакви други блага.

Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра е нарисуван куфар в правоъгълна форма, но с леко разкривени линии и с голяма дръжка, стоящ на четири колела. Явно съдържанието му е доста обемисто и го изпъва. През средата му преминава дълга лента стигаща до дръжката с която е закопчан допълнително. От външната му страна е изрисуван с още един правоъгълник, а в него два по-малки с изобразено по едно врабче в тях. На куфара са кацнали Фр. Т. Мититаки и друг врабец. Мититаки важно държи една тънка и дълга пръчка, приличаща на показалка, явно за да привлече вниманието на околните, докато врабчето срещу му наднича към куфара и размахва развълнувано опашка. Запетайчето и едно друго врабче стоят от ляво и дясно на куфара и също го гледат с любопитство. Е,не всеки ден врабчетата виждат куфар и то от чужда страна, нито пък знаят за живота по далечните страни, затова е сигурно че всички са насочили вниманието си към Мититаки. Над тях летят четири врабчета, които са загубили интерес към случващото се и летят на воля.

ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Първият щъркел пристигна

Снимка на зимна картина:голямо щъркелово гнездо на фона на облачно небе. Небето е покрито с бели облаци, огрени от слънцето. Гнездото е затрупано все още с повече от педя сняг. Може би очаквате да видите щъркел. Съвсем неочаквано обаче в пряспата сняг се е сгушил дебел сив котарак, загледан в небето сякаш очакващ идването на щъркелите. Снимката е правена с долен ракурс, т. Е. Отдолу-нагоре. Целта й е да разсмее зрителя.

Описание: 
Надежда Кехайова 

Косе Босе

kose-bose

Прекрасен, слънчев, ден в гората.  Билките са нацъфтели, тревата се е раззеленила. Пеперудите летят неуморно, махайки с пъстрите си крилца. Ябълково дърво с натежали червени плодове, а в клоните му един кос си е свил гнездо и  е снесъл яйчица. Косът е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Има дълга опашка. Тъжен косът стои на тънките си крачета, ококорил поглед от страх. Под дървото стои лакомата лисица с бяла муцунка на която сияе лукава усмивка. Лисана протяга рижата си лапичка към коса и иска да му вземе яйчицата.

Рисунката е по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева

Семейство щъркели

семейство щъркели

Пролетта вече чука на вратата ни, а първият щъркел се завърна от Африка и усърдно свива гнездо в санданското село Струма, в очакване на своята половинка. Скоро, ще създаде поколение, с което ще прекарат топлите пролетни и летни дни в България.

На снимка от миналата година, взета от сайта dariknews.bg  са заснети семейство щъркели с трите им малки щъркелчета. Фонът, естествено, са  раззеленили се дръвчета, наскоро пробудени след зимния си сън.

Семейството е застанало в гнездото си, което е изградено от всевъзможни клонки, вплетени помежду си. За по- голяма мекота и удобство, бащата щъркел е донесъл суха трева, върху която всички ще могат спокойно да си лежат. Заснет в профил, като един истински пазител, гордият татко се е изправил и е вперил поглед в далечината на запад. Има дълги и тънки червени крака и продълговато тяло. Перата на главата, шията и част от крилата му са чисто бели. По края на големите си крила има дълги, катранено черни пера. Клюнът му е червен и дълъг, създаден точно по този начин, за да може с лекота да улавя жаби, малки рибки и всичко, което му се хапва.

Зад него, обърнала се в противоположна посока и леко приведена напред е майката, чийто размер е по-малък. Може би е кацнала точно след поредния полет за лов на обяд. Навела се е към малките, за да им подава с клюна си уловената храна. Тримата малчугани са се настанили удобно в средата на гнездото, протегнали глави високо нагоре. Те са все още със сиви клюнове и по-тъмно бяло оперение. Две от тях сякаш спорят, за кого да бъде следващата хапка, защото са насочили клюнове по-скоро едно срещу друго, отколкото към майка си. Третото щъркелче  използва  този удобен момент и се е приближило най-много към „доставчика на обяд“, и с широко отворена малка човчица ѝ подсказва, колко е гладно и настоява именно за него да бъде тази порция.

Родителите ще трябва да сложат ред в разбунтувалите се редици, защото и трите щъркелчета имат нужда от храната, тъй като съвсем скоро им предстоят първите уроци по летене.

Описание:
Нора Борисова