Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Пещерата Алистрати, Гърция

Алистрати

Първите стъпки в един напълно нов, мистичен, скрит от погледа свят- свят, криещ се в недрата на земята, спящ спокойно, оставащ непознат за случайно минаващите над зелената покривка хора, събуждащ се само от стъпките на любопитните посетители. Един свят, потънал в безвремие и все пак продължаващ да диша на пресекулки, все още оформящ нови форми, извивки и вдлъбнатини. Пещерата Алистрати- едно от най- важните и значими за историческото наследство, културата и туризма на южната страна на мрамора и маслините- Гърция.

Линията, отделяща входа на пещерата, бе граница между два свята, между забързаното настояще и потъналото като че ли в дълбок сън минало. Веднага щом прекрачих гостоприемния вход на Алистрати, почувствах влажния и задушен въздух, мокрите стени и под, капещите в точно определени интервали капчици- напомнящи дишането на масивното скално тяло. Гласът ми се изстрелваше напред, обхождащ стените на пещерата, нетърпеливо започващ предварително пътешествие, връщайки се на равни вълни, намаляващ с всяка следваща, разказвайки сам по себе си за вътрешните недра на пещерата.

Нищо от това, обаче, не може да се сравни с изключителността на същинската гледка. Разделена на три главни коридора, пещерата приканваше посетителите да се потопят в магията на тайните, които са били част от нея преди хиляди години. Сталактити и сталагмити в червен цвят, на фона на проблясващ, чист мрамор, подобно на пламъци в тиха бяла нощ, огнени езици на огнедишащ дракон или огнени вадички стичащи се от току-що изригнал вулкан. Всичко това не променяше постоянните ниски температури и кожата ми продължаваше да посинява и настръхва, но топлеше приятно сърцето ми и запечатваше красотата на природното чудо, което съвсем скоро щеше да се превърне в спомен.

Навлизайки навътре в пещерата, червеният и белият цвят непрекъснато играеха, преливаха, изместваха се  един-друг съвсем натурално, правейки обстановката разнообразна, наситена и триумфална.

Скалните форми, издигайки се величествено или надвисващи злокобно, прави и остри като копия, или дисковидни и плоски, тънки, промъкващи се в процепи или масивни, създаващи си път сами – всички те оформяха различни фигури и изображения, които всеки човек, използващ въображението си би видял по различен начин. Дългият тунел водеше през огромна медуза, заплашваща с огромните си сталактични пипала, водопади от хеликтични образования, срещащи се единствено в пещерата Алистрати растящи в различни посоки, създаващи усещането за истинско движение и живост на водата, ангелски крила, които всеки момент биха закръжали, разпънатият Иисус Христос, Отец-пазител, множество замъци, кули, порти, планети – разкриващи тайни за цялата Вселена, част от миналото и бъдещето. Цялата обстановка напомняше царството на Хадес, създаващо усещане за всички герои от гръцката митология, чиито имена ще останат вечно в историята, странстващи из тунелите на пещерата, чиито души са били, а може би и още са част от душния въздух.

Дългата пътека криволичеше, слизайки все по-надълбоко и все по-навътре в недрата на скалното чудовище- напомнящо леговище на всяващата страх и ужас  в митологията, Горгона, вкаменяваща всичко, докоснало се до погледа й. Така й тук, множеството форми, образувания и изображения, напомнящи ни за най- различни неща, може би някога са били жертви на изпепеляващия поглед на змийската жена.

Пред нас се откриха множество други забележителни, изящни и пищни образувания- колони, формирали се от сливането на сталактити и сталагмити, стена, наподобяваща напукани пуканки- забележителност, характерна единствено и само за Алистрати, образувана от кондензацията на капчиците, попаднали в дълбините на пещерата, единственото естествено езеро, на територията на пещерата, чиято история е доста вълнуваща – независимо от количеството валежи и времето, което минава, то поддържа постоянна дълбочина от два сантиметра и половина- факт, който учените все още не могат да изяснят напълно. По време на малкото ни пътешествие, минавахме покрай различни изваяни в скалите човешки фигури- някой път многобройни, като цяло племе, друг път- усамотени мъж и жена, вплетени в любовна прегръдка, трети- единични, самотни, наслаждаващи се на вечната тишина.

Стъпките, които оставяхме върху влажната настилка, гласът, който ехтеше из най- непроходимите и мистериозни участъци на пещерата, въображението, което играеше из скалните образувания – всичко това щеше да избледнее веднага след нашето напускане, но щеше да остане вечен отпечатък в застоялия въздух в пещерата, щяхме да останем запомнени в историята на сякаш остарелия скален град.

Описание:
Патриша Господинова

Плажът Навагио на остров Закинтос – Гърция

Navagio_beach_in_Zakynthos

Това е снимка на красивия и спокоен плаж Навагио. Навагио е част от гръцкия остров Закинтос (Занте). Снимката е направена от много високо – от скалите, които са във формата на полумесец и заобикалят красивия плаж.

Вдясно се вижда морето – кристално, бистро, небесносиньо. На места морската вода има по-тъмни петна – най-вероятно, заради камъни и скали по дъното.

В лявата част се намира плажът. Плажната ивица не е дълга, но изглежда перфектно права, без отклонения, няма и помен от вълни. Сякаш времето е спряло.

До водата има много хора, които са като малки точки. Виждат се два акостирали кораба, както и десетина лодки. Част от тях са в близост до плажа, може би спрели, а други се отдалечават.

В морето има къпещи се хора.

Във вътрешната страна на плажа също има кораб, по-точно останки от него. Изглежда, че корабът е бил голям. Кафявите му останки са наобиколени от любопитни хора.

Навагио е заобиколен от много високи скали, които следобед най-вероятно хвърлят сянка на плажната ивица. Снимката може би е направена в по-ранната част от деня, защото исполинските скали хвърлят много малка сянка, едва забележима.

В долния ляв ъгъл се вижда голямо иглолистно дърво или храст, което се намира върху скалата, близо до фотоапарата, направил снимката. По стените на скалите вляво има малко растителност – най-вероятно малки храстчета.

Зелената растителност, на фона на бледия пясък и кристално синята морска вода оставят усещане за спокойствие, а внушителните размери на скалите ни напомнят за силата и устойчивостта на природата.

 

Описание:
Християна Павлова

Скулптурата на Мирон „Дискохвъргач“

Дискохвъргач

«Дискохвъргачът» е една от най-известните скулптури от времето на Античността.Това е и първата статуя, която изобразява човека в движение. Предаването на такива сложни движения в изкуството по онова време било значително по-трудно. Възрастта на тази скулптура е около две хиляди и петстотин години

Оригиналът на статуята не е съхранен, затова ние можем да видим само копия. Те са създадени в периода на съществуването на Римската империя. Известно е, че оригиналната скулптура «Дискохвъргач» е била изгубена през Средновековието

Статуята изобразява хвъргач на диск в момента на размах преди хвърлянето. Фигурата прославя древногръцките дискохвъргачи. Ние виждаме гол юноша, който се е наклонил напред, хвърляйки диск. Неговата ръка, държаща диска, е напрегната и отведена назад до максимален предел. Скулпторът е изобразил във фигурата готовността към действие: сякаш юношата всеки миг ще хвърли с огромна сила диска и той ще полети на голямо разстояние.

Мускулите на юношата са силно напрегнати. Скулпторът е успял да покаже красотата на човешкото тяло, както и впрочем, да предаде в тази красота великолепието на движенията. Мирон е предал цялото разнообразие от движения които извършва човекът. Впрочем, всички тия движения са се сляли в общо единство. Простотата на жестовете на човека, изобразен във фигурата, усилват усещането за лекота и реалистичност.

Мирон много просто е изобразил и съединил в едно цяло напрежението и красотата, а човешкият силует е украсил посредством затворени линии. Така той показал, че всеки човек е способен на активни действия и, че самият човек – преди всичко, е нещо прекрасно.

Копия на «Дискохвъргача», запазени в добро състояние, се съхраняват в много музеи по света. Интересно е, че тази скулптура е приета като символ на съвременното олимпийско движение. По такъв начин е подчертана връзката му с античните времена и традициите.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com