Евгений Онегин

evgenii-onegin

Съдбата пазеше Евгений –

мил палавник с очи засмени:

Madame го гледа в ранни дни,

а сетне я Monsieur смени.

Monsieur l’abbe, конте убогу,

детето да не измори,

го учеше надве-натри,

морал не му четеше много

и в лятната градина той

бе често с питомеца свой.

Когато в младостта метежна

на наш Евгений време бе

за блянове и мъка нежна

изпъдиха Monsieur l’abbe.

Онегин заживя свободно.

И ето го – подстриган модно,

цял dandy в лондонски костюм

сред светския суетен шум.

Той можеше тъй благородно

на френски да се обясни,

изящно да се поклони,

и да танцува превъзходно.

Светът прие го, преценил,

че умен е – и твърде мил.

Как знаеше да се преструва,

да бди надежда спотаил,

да уверява, да ревнува,

да бъде мрачен и унил!

Ту горд, ту стихнал и покорен,

внимателен, или пък морен,

ту някак тъжно мълчалив,

ту пламенно красноречив,

в сърдечните писма небрежен!

Безумно влюбен да гори,

забравил себе си дори.

Как погледът му бе ту тъжен,

ту дързък, ту като в роса –

с послушно блеснала сълза!

 

Как можеше да удивлява,

да бъде нов и духовит,

с приятна лъст да забавлява,

да плаши със отчаян вид;

душа невинна да залъгва,

неволна ласка да изтръгва,

да проявява страст без шум,

да убеждава с такт и ум;

съчувствен поглед да усеща,

да схване първи трепет в гръд,

а сетне, дойде ли часът,

да уговори тайна среща,

да преподава в самота

уроците на любовта. 

Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971

Подбор на цитата:
Валерия Вълева

Татяна Ларина

evgenii-onegin

Сега бих искал да се спра

на по-голямата сестра.

 

И тъй, говорим за Татяна.

Ни с Олгината красота,

ни с красотата й засмяна

окото би привлякла тя.

Печална, странна, мълчалива,

като кошута боязлива

и сякаш чужда, мълчешком

растеше тя във своя дом.

Не се научи да се гали

с баща си, с майка си дори;

не припкаше с деца в игри

и често – в блян ли, във  тъга ли –

срещу прозореца сама

седеше често у дома.

Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971

Подбор на цитата:
Валерия Вълева

Олга Ларина

evgenii-onegin

Тя беше скромна и послушна,

с вида на утринно небе,

като поета простодушна,

като целувка мила бе;

очи, подобни на звездици,

усмивка, ленени къдрици,

движения и глас, и стан…

Но в който и да е роман

открили бихте вий наверно

на Олга образа премил.

И мен преди ме бе пленил,

но ми омръзна той безмерно.

Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971 

Подбор на цитата:
Валерия Вълева

Владимир Ленски

evgenii-onegin

Владимир Ленски, момък странен,

със гьотингенски дух захранен,

красавец и поет призван,

поклонник пламенен на Кант.

Той от Германия мъглива

донесе редки плодове:

високи мисли, стихове,

душа възторжена, бурлива,

свободолюбие, мечти

и черни къдри до плещи. 

Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971

Подбор на цитата:
Валерия Вълева