Снежанка в приказката е единствена дъщеря на краля, останал вдовец скоро след раждането й. Наречена е така, защото въплъщава идеала за красота – лицето ѝ е „бяло като сняг“, устните ѝ са „алени като кръв“, а косите ѝ са „черни като абанос“. Баща ѝ се жени повторно и изключителната красота, с която е надарена принцесата, разпалва убийствена завист у втората му жена – нейната мащеха магьосница, която също е много красива. Магьосницата има вълшебно огледало, което вижда навсякъде и говори истината, чрез него мащехата прави многократни опити да унищожи Снежанка. Добросърдечна и работна, Снежанка привързва към себе си хора, животни и приказни създания, което ѝ помага в края на краищата да преодолее покушенията на злата мащеха. Кралицата успяла да я приспи завинаги с отровна червена ябълка, и поставената в кристален ковчег на върха на планината Снежанка се съживява и оженва за принца, който я събужда с целувка.
Изображение: От картината е видно, че е лято. Поляната е зелена и отрупана с цветя червени и сини. Листата на дърветата също са зелени, стеблата им са в мек кафяв цвят, а небето е синьо и безоблачно. От картината лъха спокойствие. Снежанка облегната на каменен кладенец е облечена в жълта пола и синя блуза с висока яка, косата и е черна и захваната с червена панделка, устните и са червени и полуотворени, като че пее, очите и са големи и черни. В дясната си ръка държи птиче, което чурулика с приятен глас. Заслушана в птичата песен тя е замечтана и малко натъжена. От лявата и страна е застанало джудже. Облечено е в костюм – кафяви панталони и дълга червена риза препасана с колан и е с кафява шапка на главата. Облегнало се е на своя копач за скъпоценни камъни и злато. Джуджето е със сърдит поглед, така че е ясно-да това е Сърдитко.
Описание:
Малинка Александрова
