Тюркоаз

Свещен за народа на ацтеките, камъка Тюркоаз според легендата на Пуебло, е откраднал цвета си от небето и представлява космическия произход на човечеството.

Тюркоазът е син, бял или зелен камък с оттенъци. Цветът му се придава от съдържанието на мед или желязо. Ако в камъка има по-голям примес на мед, той придобива зелен цвят. Ако преобладава желязото, цветът му е син. Тюркоазът се е имитирал още в древността от египтяните. Те са топили стъкло, керамика, вкаменелости, добавяйки им пигменти. Бояли са се да поставят имитации дори в гробниците на фараоните. Стандартният тюркоаз не е по-голям от половин сантиметър. Истинският камък е много плътен, масивен, непрозрачен и матов. Повърхността на натуралния минерал е груба, но без грапавини, напуквания и изпъкналости. При стъклото и фаянса под лупа ще видим включвания като балончета. Пластмасата изглежда гладка, но е равномерно оцветена и много лека. Структурно тюркоазът не е кристал, а агломерат. Полускъпоценен или декоративен камък. Може да е с различни цветове- бял, син, зелен, тъмен, червен тюркоаз, розов. Може да се раздели по категории като  Тибетски тюркоаз, африкански, ирански, аризонски, турски…

Описание на син тюркоаз

На изображението има син камък с гладка повърхност и неправилна форма, уловил светлината. Тази светлинна игра му придава плавност на цвета, сякаш той се разлива в различни оттенъци и се движи. Камъкът на изображението е с елипсовидна форма, но краищата му са вълнообразни. Горната му страна прилича на полегат хълм, под който има още два такива. Цветът му е наситено син с оттенъци на зелено и през цялата му повърхност преминават тъмни кафяво-черни линии в различни посоки, приличащи на пукнатини – на места съвсем тънки, на други по-широки. В края на камъка отляво, където е по-неосветен, синьото е в по-тъмни нюанси, сливащи се с по-светлите тонове. Най-изпъкналите части са в светлосиньо към бяло.

Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение: личен архив

https://zenlife.bg/tyurkoaz/

Източник на информацията:

Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет. След 2600 г. пр. Хр. в Египет са построени много пирамиди. В строителството им участват десетки хиляди работници. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите са свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставят в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Най-известни са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в права линия. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни вярват, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

До ден днешен се оспорва начинът, по който са били построени. Предполага се, че строителите са си служили с триони и длета, тъй като по онова време инструментите не са били толкова разнообразни като днес. Смята се още, че пирамиди са били строени в памет на фараоните. Никога не е бил откриван проект или схема за строеж на пирамидите.

След много проучвания се установило, че пирамидите са построени с помощта на материал, подобен на бетона. Той е изключително издръжлив и може би по тази причина са се запазили почти непокътнати и до ден днешен. Според някои анализи на учени, изследвали камъните в основата на пирамидите на Хефрен и Хеопс, те не са обработвани от хора. Според други проучвания, за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни около 20 – 30 000 работници, които да строят в продължение на 23 години, за да я издигнат. Огромните каменни блокове са тежали средно около 2 тона. Много са предположенията как са били издигани от работниците. За издигането на един такъв блок са били нужни между 60 и 70 мъже.

Мистериите стават още по-заплетени. Диагоналите на пирамидите се простират на североизток и на северозапад, лежащи върху линиите на делтата на река Нил. С такава точност дори съвременните инженери биха се затруднили. Египтяните е трябвало да погледнат от високо, за да видят къде точно се намира делтата. Също така Хеопсовата пирамида се изравнява със Северният полюс, а за това им е бил нужен компас. Той е бил изобретен хиляди години по-късно и за това остава мистерия как са строяли с такава прецизна точност

Хеопсовата пирамида (известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза) е най-голямата и почти изцяло запазена. Първоначално е  била висока 146,5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138,75 м, а основата ѝ има дължина 230,4 м. Пирамидата е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера. Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някой от блоковете тежат по 50 тона. Основата на пирамидата обхваща 55 000 м², големина на околната повърхнина – 85 500 м². Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 °C. Външната облицовка се състои от 144 000 кофражни камъка, всички силно полирани и плоски с точност до 1/100-на от инча, на около 100 инча дебелина и тегло около 15 тона всяка. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение. Теглото на пирамидата е оценявано на 5 955 000 тона.

Пирамидата на Хефрен е по-малка, но е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м

Пирамидата на Микерин (известна и като „Пирамида на Менкаур“) е най-южната, къснопостроена и ниска от трите египетски пирамиди в Гиза. Тя е била гробница на фараона от четвърта династия Микерин. Оригиналната ѝ височина е 65,5 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната ѝ в основата е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Нейният обем е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.

Към 2008 г. са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

На снимката са изобразени три големи и две по-малки пирамиди. Намират се сред жълто-кафявите пясъци на пустинята под синьото небе опръскано от бели облачета. Пирамидите са толкова огромни, че камилата с двамата ездачи от снимката се забелязват едва, едва.

Поклон пред могъществото на този феномен.

Описание:
Ивайло Димитров