Етикет: Деца

„Училищно звънче“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, да можем да гледаме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите… Няколко седмици учехме, като гледахме все през прозореца, и ученето ни вървеше много добре. Един ден децата излязоха навън, грабнаха прашки и започнаха да ни замерят с камъни…“

Настава момент в който врабчетата трябва да усвоят нови знания, които техните родители не могат да им дадат, а съюзник в тази задача е училището от където се носят мъдрите слова на учителите. Те се настаняват върху клоните на дървото, намиращо се в училищния двор, и оттам прилежно учат наравно с децата. Студът, лошото време, падащите мъгли или ръмящият дъжд не успяват да попречат на желанието на врабчетата да учат- те стоят на дървото и с постоянство и упоритост усвояват още знания. Един ден, щом децата излизат на двора и забелязват врабците, започват да ги замерят с камъни, които хвърчат безмилостно от прашките в ръцете им. Всички си разлитат и огорчени и натъжени търсят съвет при по-възрастните и мъдри от тях врабци в градския парк. След като получават ценни съвети те решават да постъпят по същия начин с малчуганите за да разберат колко груба е била постъпката им. И така, врабчетата изчакват зад един ъгъл и щом децата ги приближават започват да стрелят с прашки, което ги принуждава да избягат. Така децата и врабчетата си сменят ролите- в класната стая пернатите, а из клоните на дървото децата. Цялата зима преминава неусетно за новите ученици, докато малчуганите потракват със зъби от студ, мъчейки се да научат нещо докато надничат през прозорците.

Изображение:

Картинката е черно-бяла и пресъздава момента, в който врабчетата напускат класната стая, завършили успешно учебната година. В центъра на рисунката е кацнало едно врабче, което сякаш има да съобщи нещо изключително важно. То е заобиколено от осем дечица-момичета и момчета, и разбира се Запетайчето. Някои от децата са с шапки, други не, но всички са облечени в блузки с дълги ръкави с различни елементи и шарки по тях-на райе,точици или големи кръгове. Момчетата носят панталони, а момичетата са с поли до коленете. Всички малчугани са насочили поглед към Чир, с изключение на едно, което гледа Запетайчето. Усмихват се. Чир може би им разказва за знанията, които е получил в училище, нескривайки гордостта и радостта си от този факт. Колко ли се срамуват децата от лошата си постъпка към врабчетата? Колко ли е голямо желанието им да бъдат отново в училище? Сигурно е, че децата са разбрали колко важно е да бъдеш добър, да си прилежен и старателен в учението и мил с околните. Над всички тях кръжат седем врабчета, които се радват на свободния полет.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Хубав слънчев ден в гората

Края на април е, защото дърветата са се раззеленили, но не напълно.
Земята е застлана с миналогодишните листа, сухи и покафенели, а между
тях към слънцето вече протяга стъбълца новия живот – младите фиданки са
подали първите си 2-3 листа, и се протягат към светлината.
На преден план са стволовете на два стари дъба с напукана сива кора,
обрасли с мъх в основите. Дърветата са близо едно до друго, а между тях
са застанали две момичета, около 10 годишни. С едната си ръка, почти
изпъната момичетата се държат за ръце, а с другата прегръщат дървото до
което стоят. Децата са усмихнати, изглеждат щастливи. Облечени са с
клинове и тениски. Момичето отляво е малко по – високо, с дълга спусната
черна коса, а момичето отдясно също е чернокосо, на опашка. Децата са
имали занимание в гората (на заден план се виждат и други), и са се
опитали да дадат лице на избрано от тях дърво. Стъблата, които
момичетата прегръщат са тези, на които са дали образ. Направили са го,
като са закрепили с глина всяка част от лицето. Устата е хоризонтално
поставена клечка, носът е също клечка, но стърчаща както е редно за нос,
отгоре са изпъкнали очите – от жълъди, има и вежди – два зелени листа от
габър, и разбира се над веждите коса – от сухи и от зелени дъбови листа.
Момичетата са радостни от това, което са успели да направят с ръцете си.
Дърветата, децата и гората са в хармония, спокойни и ведри.

Описание:
Надя Иванова

„Дърпане по марсовите полета“(1943) – фотография на Робер Доано

„Дърпане по марсовите полета“ е Черно-бяла фотография на известния френски фотограф Робер Доано. На преден план се виждат две деца – момче и момиче на около шест-седем години. Момчето кара велосипед, облечено е с тъмна връхна дреха, като манто, виждат се босите му крачета, обути с подгънати бели къси рипсени чорапки и светли обувки. Велосипедът е черен на цвят, с дебели гуми. Детето е приведено напред и  изглежда все едно че гледа съсредоточено педалите, които се въртят от краката му. Косата му е разрошена, тъмно-кестенява и чуплива. За дрешката му с дясната си ръка се държи момиченце, късо подстригано, с по-светла коса от момченцето, което се вози на дъска с колелца, наподобяваща съвременните електрически скейтбордове – задните колелца са малки, а предните – големи. Облечено е със светла пола на тъмни малки точки над коляното и бяла жилетка и бели чорапи. Коленете му са свити, тъй като балансира. По земята има участъци, приличащи на локви, като че ли преди малко е валял дъжд и децата са изчакали да спре и веднага са излезли да играят. Те са разположени в левия край на фотографията, като в десния има пространство, което подсилва впечатлението и усещането за движение, т.е. децата се движат на дясно. Момченцето кара  колелото и дърпа момиченцето с кънките, оттам и наименованието на произведението – буквален превод – дърпане по марсовите полета. В далечината се вижда Трокадеро, овална светла сграда, състояща се от две високи части и една по-ниска между тях, с бели колони. В горната и страничните части на фотографията, като рамка стои най-ниската и широка част на Айфеловата кула, като отдясно можем да разпознаем почти цялата част от колоната, наподобяваща черна мрежа или дантела, на фона на която се откроява момичето със светлите си дрехи.

Усещането, което създава това произведение е на лекота, движение и детска невинност.

Описание:
Цвета Младенова

Мъничък сладур в костюм на дядо Коледа

munichuk sladur v kostium na dqdo Koleda

Мъничък сладур на не повече от 2 годинки облечен в традиционният за Дядо Коледа миникостюм, сладко е заспал почти в седнало положение, облегнат върху меко, бяло на цвят одеяло. На черната му блузка е избродиран колан, който бегло се вижда, защото детенцето е облегнало свитата си в юмруче ръка върху него. Сякаш натежали от умора, бузките на детето са се отпуснали върху горната част на червената му блузка, където е пълно с бели мъхчета. На другата си ръчичка, която е почти изправена и отново стисната в юмруче, детето е облегнало главата си, на която се намира коледната шапка. Тази позиция придава леко квадратна форма на сладкото му личице.

Описание:
Михаил Тангаров