Поглед от високо над океана

Бурни океански води. Усещане за наближаваща буря. Крайбрежие заснето от високо, в което се преплитат цветовете на океана. Приближавайки го виждаме  как водата преминава от тъмно към светло синьо и завършва в красива бяла пяна. Това е ефектът от разбиването на вълните в скалите или пясъка. Някъде в началото на крайбрежието се забелязва самотна и малка скала обливана от разбиващите се вълни. Съзираме и множество черни камъчета, които са обградили плажната ивица. Наблюдавайки разбиващите се вълни размишляваме за безсилието ни пред водната стихия.  Изображението съчетава в себе си красотата и мощта на природата.

Описание:
Йорданка Панова

Целта на корабоплаването

celta na koraborlavaneto
Картината, която искам да опиша, е на морска тематика. Съдържа и вдъхновяваща мисъл, която гласи „Лодката е в безопасност, хвърлила котва в пристанището, но това не е целта на корабоплаването“.

Изобразен е голям кораб с високи мачти и няколко големи правоъгълни и триъгълни платна. Той е наклонен леко на дясната си страна. Няма хора на палубата, може би са се скрили в трюма поради надвисналата буря. Тя, както и падащата нощ, правят кораба тъмен и карат да изпъкват очертанията на корпуса и платната, без да разкриват детайли по палубата му.

Небето и морето, на чийто фон е изобразен този кораб, са много красиви, страховити и въздействащи. Морето е гладко, с една-две леки вълни все още, тъмносиньо, почти черно на цвят. Със сигурност обаче видът на морето вдъхва идея за затишие пред буря.

За това затишие и предстоящото развълнуване на морската вода и увеличаващата се опасност за кораба предвещава небето, което е представено след залез, към този период от денонощието, когато настъпващата нощ среща все още неохотно отиващия си ден. По небето има големи бяло-сини облаци с чудновати форми, някои от които се издигат нагоре направо от морския хоризонт. Две светкавици пронизват хоризонтално почерняващото небе.

Освен преобладаващите нюанси на тъмносиньо и черно в картината,тя показва и нещо загадъчно и мистериозно, което оставя въображението да го назове. На мен това нещо ми прилича на начеваща лунна пътека. Никъде няма луна, но корабът сякаш е поел по бяла пътека право към хоризонта, там, откъдето може би не след дълго ще се покаже бледа бяло-жълта луна. А може би тази белезникава ивица по морската повърхност не произхожда от луната… може би белият облак, който се издига вертикално в небето в края на тази морска пътека, е толкова светъл именно защото в него назрява буря…Можете ли да си представите буря в облак, със светкавици и гръмотевици, съсредоточени само в този облак и ненапускащи пределите му? Аз съм виждала такива, необикновени са. Защо тогава да не се формира още една буря, „ буря в чаша вода“, която предстои да се сблъска с настоящата буря, вече обхванала небето? Какво ли ще стане и коя от двете ще победи?

Нека се върнем на мисълта, написана на картината, за кораба, който ще оцелее, но няма да види нищо ново, ако остане в пристанището, и който е изправен пред възможна гибел, впусне ли се да изследва необятния океан. Според мен това, към което иска да ни подтикне този вдъхновяващ цитат и илюстриращата го картина, е недвусмислено – тръгни по неотъпканата пътека, съмнявай се в това, което мислиш, че чувстваш и знаеш, и покрай дебнещите опасности ще изградиш характера си, ще намериш непресъхващ източник на вдъхновение и ентусиазъм, ще живееш по-пълноценно, отколкото досега. Опитай.

Описание:
Теодора Дурева

Бурята, описана в романа „Под игото”

burq2

Ненадейно една заслепителна светкавица осветли мрака и Краличът видя, че се намира вече на къра, негонен от никого. Тогава се тръшна капнал до един орех, за да прибере душа. Планинският вятър духаше вече доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Скоро тя наближи застрашително, изтрещя над главата на бежанеца и потъна някъде в безпределното пространство. Кратката почивка и свежият въздух повърнаха силите на Краличът. Той видя, че ще вали, и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Дърветата около него шумяха плачевно, високите брястове се прегъваха от силата на вятъра, тревите и бурените съскаха, цялата природа беше нащрек и фучеше страховито. Едри капки дъжд закапаха рядко и тупаха като куршуми в земята. Светкавицата пак излъкатуши по гърба на Балкана и тозчас подир нея гръмотевицата с гороломна сила заскача и затрещя на небето, като че ще го провали. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини и синият им бледен светлик придаваше фантастичен образ на дърветата и планината. Тия мигновени вълшебни картини, сменявани тутакси с дълбок мрак, приличаха на феерия чудна и страховита. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните — величествено представление, в което чудовищното сблъскване на безграничното с тайнственото се слива в една неземна, демонична хармония. В бурята природата достига мотивите на най-високата поезия.

Източник:
Иван Вазов: „Под игото”

Описанието изпрати:
Александър Велков

Гръмотевична буря в София

burq

„Градът бе затихнал в късните часове на вечерта. Във въздуха можеше да се усети мириса на дъжд, но него още го нямаше. Небето беше наситено тъмно синьо със сиви петна по себе си. Луната нежно се подаваше зад един черен облак, обвита в своята сребриста пелена. Имаше силна мъгла, типична за котловините като София, но въпреки това светлините на многобройните сгради мъждукаха в тъмнината и бавно, една по една изгасваха. Уличните котки тъкмо се разбуждаха за техния любим нощен лов, но когато подадоха розовите си нослета навън, те усетиха, че се задава буря и се прибраха по мазетата, на топло и сухо. Старицата със сива, дълга коса, която беше учудващо пъргава за възрастта си и живееше в същото малко блокче, което и те, им беше оставила голяма консерва с котешка храна, така че те не се притесняваха за нея и се отдадоха на спане, отново. Много малко след като те заспаха започна да вали. Но не обикновеното леко ръмене, което е типично за есента, а нещо повече. Нещо по-силно. Нещо по-интригуващо. Истинска, красива, епична, завладяваща и леко плашеща Буря. Облаците се скупчиха заедно, сякаш се бяха уговорили предварително и дадоха всичко от себе си градът да подгизне за секунди. Тук таме някоя гръмотевица изтрещяваше, последвана от великолепна светкавица. Валеше неспирно часове и часове, а гърмежите бяха като по часовник, толкова стриктно организирани. Звездите блещукаха както винаги и като че ли не бяха впечатлени от това рядко природно чудо. Беше като светлинно шоу, създадено от най-изкусния от изкусните режисьори. Хората, разбира се, отдавна си бяха легнали да спят, но тези, които бяха останали будни, запомниха това явление. А на сутринта, когато слънцето започна да се подава, бурята утихна отведнъж, сякаш нищо не се беше случило“

Описание:
Вяра Пиперкова

Забележка:
Описанието не е направено по приложената снимка.