бозайници – Be my guide

Хамстер

Хамстерът е сред популярните домашни любимци. Малкият му размер и симпатичната муцунка го правят един от най-предпочитаните приятели на четири лапи за хората, които нямат достатъчно място в жилището си, или са алергични към котки или кучета. Най-едрите хамстери достигат до 34 сантиметра дължина. Те са с дълги опашки, които са около 5 сантиметра. Хамстерите са различни по размер и цвят. Кожухчето им може да бъде златистожълто , бяло, шарено, сиво и дори черно.

Лапите на тези пухкави топки са много мънички, с добре развити нокти. Повечето хамстери достигат до 10 сантиметра дължина и всички имат специални торбички в бузите си, които им позволяват да събират в тях храна. Хамстерът живее от година и половина до три години, затова се препоръчва да се купува животно, което е най-много на два месеца. Така лесно може да бъде научено на хигиенни навици и да се социализира. Основната му храна са твърди зърна – овес, пшеница, просо. Повечето течности си осигурява от консумацията на плодове и зеленчуци. Храни се два пъти дневно – сутрин и вечер.

Хамстерът се плаши от силни звуци и е щастлив, когато стопанинът му разговаря с него с тих и спокоен глас.

Описание:

На снимката, на преден план е изобразен много сладък хамстер със златисто жълт цвят. Застанал е на задните си лапички, върху бял мраморен плот. Предните си е събрал една до друга и е приближил до муцунката си. Козината му е много пухкава и мека. На лапичките си има по-пет розови пръстчета и остри бели нокти. Главата на хамстера е леко издължена с къса муцуна и малки щръкнали продълговати уши. От малкото му розово носле излизат дълги бели мустачки. Очичките му са кръгли, изпъкнали и черни на цвят.

Хамстерът е изобразен на много светъл фон, само в далечината се открояват по-тъмни неясни отблясъци. Тялото му прилича на малка златиста пухкава топчица.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n35-60258-%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
Photo by Ricky Kharawala on Unsplash

Камила

Камилите са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици. Познати са два съвременни вида камили – едногърба и двугърба, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Двата съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и за работни животни.

Името камила, произлиза от думата карамбит свързана с концепцията за красота, въпреки че корените могат да се проследят и в по-древни езици. Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 м. при плешката и до 2,15 м. при гърбицата. Самата гърбица е около 30 см. Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Популярността й, освен на нестандартния й външен вид, се дължи и на изключителната й издръжливост на дълги разстояния. Когато намери вода, камилата изпива 123 литра за 10 минути, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.

Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилите са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни наред без да пият.

В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които й вършат доста добра работа, при липса на водоизточник.

Камилите са защитен вид. Те са вписани в международната Червена книга.

Описание:

На изображението виждаме едногърба кафява възрастна камила, заснета в профил. Козината й е Къса. Гърбицата й е леко по-окосмена с тъмнокафяви косъмчета. Вратът й е дълъг и извит надолу, а главата и е продълговата, с малки ушички. Четирите й издължени крака, оцветени в по-светло кафяво, завършват с твърди копита. Явно те й позволяват да пристъпва в меките и горещи пясъци не по-малко грациозно от градска кокона на Витошка или в МОЛ-а. Камилата притежава пухкава тъмнокафява опашка, стигаща почти до средата на задните и крака. Животното е снимано в крачка, предният ляв крак е свит – във въздуха, а задният – по-напред от десния.

Нашата едногърба камила се намира в пустинята и навсякъде около нея се вижда светлокафяв много ситен пясък. А само в далечината на най-заден фон, в бледо светлосиньо е изобразена планина. От снимката лъха горещина.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

Камила

Изображение:

Photo by Wolfgang Hasselmann on Unsplash

Американски Енот

Американският енот, наричан още миеща мечка е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. С дължина на тялото 41 – 72 см и тегло 3,6 – 9 кг, той е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща за период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни. С предните си лапи Американският Енот може да хваща и задържа предмети и дори да мие храната си, благодарение на което е титулуван и с прозвището „миеща мечка“.

Енотите притежават дълги нокти. Това им помага да се справят много добре при катерене. Стъпалата им са изключително подвижни и им дават възможност да се завъртат на 180 градуса. Трудно е да си го представим от човешка гледна точка, но енотите умеят да се придвижват надолу с главата, по клоните на дърветата. Как да не им завиждаме?!

Енотът може да стои изправен на задните си крака. Нещо, което не е толкова впечатляващо за нас двукраките, но от друга страна би ни дало възможност да се здрависаме с него ако случайно го срещнем и е в добро настроение.

Описание:

На снимката е изобразен един впечатляващ представител от вида Американски Енот, застанал с лице към нас – в анфас. Козината в повечето части от тялото му е с черен цвят и е много гъста и пухкава, а само по-муцунката и по-предните му крачета се вижда сива окраска. Главата на енота е широка, със заострена къса муцуна и изправени заоблени сиви уши. Предната част на главата му прилича на маска: черен нос – с дълги бели мустачки, заобиколен от бяла козина, последвана от черна лента, която преминава над очите и около тях и по-челото завършва със сива на цвят козина. Очичките на енота са като две черни маслинки, наблюдаващи с дружелюбие и любопитство. Животното се е подпряло на предните си светлосиви лапички на дървена плоскост и около него на черната влажна земя са изпопадали жълти есенни листа, пожълтяла трева и сухи дървени пръчки. С миловидния си поглед е в състояние да развълнува дори и най-безчувствените.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-77703-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82

Изображение:

Photo by Quinten de Graaf on Unsplash

Черен носорог

Носорогът е едро животно със силно и грубо тяло дълго около пет метра, високо около два метра и достигащо на тегло до два тона. Главата му е удължена, ушите по- големи и леко мъхесто окосмени. Черният носорог има два рога разположени един зад друг. Предният е дълъг един метър, а задният е доста по-къс.Краката му са подобни на стълбове, къси и дебели имат по три пръста и завършват накрая с копита, като средното от тях е по- развито. Шията им е къса, опашката добре окосмена на върха. Тялото му е покрито с дебела кожа, почти лишена от косми. Цвета на кожата им е в сив. Африканският двурог носорог е голям и силен бозайник. Той е разпространен в Източна Африка. Той води заседнал начин на живот. Въпреки това областта, която прекосява се разпростира на около 20км. от водопоя. Предпочита равни местности покрити с храсти и единични дървета. Живее сам или с малкото си. Вижда лошо, но има добро обоняние и остър слух. Реакциите му са непредвидими, когато има нещо подозрително той може да се отдалечи или напротив да нападне яростно.
На здрачаване или нощем той се приближава до блатото, за да утоли жаждата си и използва случая да се изкъпе в калта и да се въргаля в нея, докато възможно най- голяма част от тялото му се покрие с лепкава кал. Тази кал бронира кожата му срещу ухапвания от насекоми.

Описание:
Симона Велинова

Прилеп

Прилепът използва като летателен орган видоизменените си крайници, които са съединени помежду си и опашката с тънка кожена ципа. Летежът им се подпомага от дребното и леко тяло, нежните тънки костици и от изключително силната мускулатура.Крилото на прилепа много прилича на част от чадър. Само че тук вместо платно между силно удължените пръсти и костици на предните крайници е опъната летателна кожна ципа. Чрез своето кожно крило той изпълнява различни видове летене. Чрез закривените си нокътчета на задните крайници прилепът се окачва из издатините по пещерите и хралупите. Когато е в покой, прилепа се захваща с нокти за някоя пукнатина и увисва с главата надолу. В тази поза прилича на тъмна висяща круша. Реши ли да полети, той отпуска ноктите си, разперва бързо дългите си крила и полита без никакъв шум. Обикновено излиза от своето убежище след залез. През горещите летни месеци най- честото убежище са хладните и тъмни пещери, а през зимата пак там заспива зимен сън. Прилепът издава ултразвук благодарение на видоизменения си като свирка гръклян- издишваният въздух, който излиза от белите дробове, минава през гръкляна и излиза навън като ултразвук. Това става периодично. Задържаният въздух, които е под голямо налягане , се спуска през гръкляна на малки порции. Така получените ултразвукови импулси могат да достигнат до 200 на брой за секунда.

Описание:
Симона Велинова