Цар Борис III

Цар Борис III е цар на България в периода 1918 – 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след края на Първата световна война. Представител на знатния род Сакскобургота, който е бил в родствени връзки с повечето кралски дворове в Европа. Народът го нарича Обединител, защото макар и за кратко обединява в границите на царството и македонските земи. По време на неговото царуване България окончателно си възвръща Южна Добруджа, както и бележи сериозно икономическо и обществено развитие. Използвай добрите си дипломатически умения цар Борис успява да запази страната от директно участие във Втората световна война, както и да спаси българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Внезапната му смърт през 1943 г. води до сериозна политическа нестабилност в страната.

На портрета виждаме цветно изображение на българския монарх. Борис III е в парадна униформа окичена с ордени и медали. Очите му са светли, а Косата – къса. Има добре оформени мустаци. Лицето му е слабо, с ясно изразени черти.

Описание:
Стоян Досев

МАДАРСКИЯТ КОННИК

madarski konnik

И като си помисли човек, че той е създаден само четвърт век след образуването на българската държава на Балканския полуостров!

Необикновено е самото място. Сред равнината се издига Мадарското плато. Към запад то се спуска като огромна скална завеса, набраздена с дълбоки гънки. Прилича на вкаменен стометров водопад.

На това величествено място, на 23 метра от земята, е изваян в скалата конник в тържествена стойка. Облечен е с надиплена горна дреха, която пада на гънки до коленете му. Обут е с широк панталон и заострени обувки. Лявата му ръка придържа ремъка на юздата, дясната току-що е отпуснала копието. То е забито в тялото на лъв, който се гърчи пред краката на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр, както се нарича. Зад него подтичва куче.

Това не е обикновена ловна сцена. Представен е българският владетел като победител. Лъвът е победеният неприятел, а кучето е верният народ, който следва владетеля.

И конникът, и конят са извърнали глава към нас, сякаш съобщават нещо – на всички, на поколенията. А то е врязано с едри букви в скалата пред конника. Надписът пред коня разказва накратко за едно историческо събитие. Той е на гръцки език. В превод на български запазено гласи:”…..Юстилиян императорът направи договор и се опита…българите и при Тервел дойде. На носоострязания император не повярваха чичовците ми в Солунско и в Кисинските селища и си отидоха. Неговият…един…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…пет хиляди…императорът с мене победи добре.”

Така през онези далечни времена от скалите на Мадара било отправено посланието на хан Тервел към всички поколения за признаването на българската държава. Релефът представя  триумфът на българския владетел.

Мадарският релеф и надписите около него свидетелстват, че българските владетели от началните времена на българската държава са имали съзнанието, че големите събития от нейната история трябва да се увековечат както подобава на тяхното значение. Замисълът на този паметник е наистина грандиозен. Изпълнението не е било никак леко. Но неизвестния майстор се е справил отлично. Качен на двадесетметровото скеле, той е удълбал  полето около фигурите, очертал е с длето техните контури, а после е изваял и всички подробности.

Описание:
Илиана Влъчкова