Славата си Боянската църква дължи преди всичко на своите стенописи. И днес, повeче от седем века след създаването им, те вълнуват с красотата, изразителността и дълбоката си човечност. Боянските стенописи са признати за едни от шедьоврите на европейското средновековно изкуство.
От стенописите на първата църква са запазени част в олтара. След изграждане на втората църква, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Църковната живопис, разказва в сцени образи Светото писание и преди всичко живота на Христос. Изобразени са и светци и мъченици на християнството, а също така и дарителите за построяването и изписването на църквата.
Името на художника е Боянският майстор.Той е високо школуван живописец. Познавал е творбите на други майстори и е спазвал канона на църковната живопис. Изписаните от него образи изразяват различна душевност, имат своя индивидуална характеристика. Сякаш от стената ни гледат съвременници на Боянския майстор.
В първото отделение на църквата са портретите на севастократорската и царската двойка. Представени са и двете в цял ръст.
Севастократор Калоян и жена му Десислава са най-старите запазени рисувани от натура портрети в българската живопис. Лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивия образ на епохата. И двамата са облечени в тържествени облекла. Калоян поднася модел на църква към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. До портрета на Калоян и Десислава има надпис със следното съдържание: „ Въздигна се из основи и се създаде пречистия храм на Светия Христов йерарх Никола и на Свети великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на Свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българското царство при благоверния и христолюбив цар Константин Асен. Индикт 7 в лето 6767”. Това означава използваното летоброене годината 1259.
На отсрещната стена е изрисуван самия цар Константин Асен, който е братовчед на Калоян, с жена си царица Ирина, по произход византийска принцеса. Те са в златовезани дрехи и корони. Царят държи златен скиптър. Художникът е съумял да съчетае въздействието на одухотворените лица на Калоян и Десислава с точно възпроизвеждане на подробностите на облеклата и накитите. През дългите столетия на турското владичество образите на български цар и болярин са свидетелствали за времената на свободно българско царство.
Описание:
Илиана Влъчкова
