Етикет: български общественици

Беньо Цонев

Проф. Беньо Цонев е един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, първия съставител на опис на ръкописите на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Роден е през 1863 г. в Ловеч и завършва славистика във Виена и после в Лайпциг, където става доктор по славистика, романистика и философия. След завръщането си в България чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската държавна гимназия. Избран е за Ректор на Софийски университет, а по-късно и за член на БАН. Взима активно участие в културния живот на страната, както и превежда редица текстове на различни езици. Научната му дейност е свързана с българския език в неговия най-широк смисъл като оставя в наследство редица изследвания и трудове. Умира през 1926 в гр. София.

На снимката виждаме възрастен човек облечен в риза с вратовръзка, сако и палто. Косата му е прилежно сресана, брадата му е добре оформена и вече побеляла.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Атанас Буров


Атанас Буров е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно от Демократическия сговор. Той е министър на търговията и на външните работи в няколко кабинета. Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век, както и за идеолог на българската буржоазия.
Роден е през 1875 г. в гр. Горна Оряховица в семейство, чиито родственици са Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Негов по-голям брат е видният банкер Иван Буров. Атанас учи в Априловската гимназия, а по-късно завършва Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на жп линията София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия. Още в ранна възраст се включва в политическия живот и многократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война и след нея получава Орден за храброст. Участва като министър в кабинетите на Стоян Данев, Александър Стамболийски и Андрей Ляпчев. По време на Втората световна война Буров е противник на съюза с Германия и до последно като министър се опитва да предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След преврата на 9ти септември е осъден от Народния съд и умира в затвора в Пазарджик през 1954 г.
На снимката виждаме човек в зряла възраст с овално лице, добре оформени мустаци и сравнително големи уши. Облечен е в костюм, бяла риза и вратовръзка. Палтото и шапката завършват строгият му дипломатически и представителен вид..
Източник на информацията:
„Уикипедия“
 
 
Описание:
Стоян Досев

Алеко Константинов

Алеко Константинов (1863 – 1897) е български писател и общественик, основател на организираното туристическо движение в България. Използва иронията по съвършен начин и успява да я превърне в перфектно оръжие срещу аморалния лик на обществото. Създава безсмъртния образ на Бай Ганьо, който и днес над 100 години по-късно остава болезнено актуален.

Алеко Константинов е роден в гр. Свищов на 13.01.1863 г. в семейството на виден български търговец. Учи в известната Априловска гимназия, завършва право в Одеса и се завръща в родината. Много често защитава безплатно свои клиенти, които не могат да си позволят високите адвокатски хонорари. През целия си живот е отдаден на Родината и по време на безбройните си задгранични пътешествия в Европа и Америка винаги търси да възприеме добри примери и да ги приложи у дома.

Неговите творби (пътеписът  „До Чикаго и назад“, книгата „ Бай Ганьо“ и много други) са сред най-известните произведения в българската литература. Творчеството на Алеко е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо.

През 1895 г. поставя началото на организираното туристическо движение в страната като организира групово изкачване на Черни връх в планината Витоша. В негова чест са кръстени нос Алеко в Антарктика, връх Алеко в Рила, както и хижа „Алеко“ на Витоша.

Алеко Константинов умира на 23.05.1897 г. при неуспешен опит за атентат срещу негови съпартиец  Михаил Такев.

На снимката виждаме човек на средна възраст с очи вперили поглед напред. Лицето е в анфас с добре оформени брада и мустаци. Погледът му е вперен напред, сякаш гледа в бъдещето. Има характерен нос и широко чело. Осанката му напомня на благородник и сякаш се откроява от типичния българин за онова време. Перчемът му издава уклон към модерността и търсене на нови изяви. Облечен в бяла риза и сако според модата на 19ти век. Представям си го как влиза в някое от модерните кафенета от онова време в София и започва дълга беседа по  актуалните за времето теми.

Източник на текста:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев