български художници

„Петкан и Цена“ – картина на Вера Лукова

Тук са ни представени образите на мъж и жена яздещи през нощта. Художничката ни е разкрила техните имена. Петкан и Цена са изобразени в близък план върху оседлан, бял кон, който поради цвета си изпъква на мрачния фон.

С лявата си ръка мъжът държи юздите. С дясната си е прегърнал момичето през раменете. Изразът на лицето му е замислен, дори малко тъжен. Очевидно това се дължи на тревогите му за девойката, в която е вперил поглед.

Младият ездач със стройна фигура е облечен в бяла риза, разтворена до червения му пояс. Кафявата му коса е къса. Приятното му лице е гладко избръснато.

Седнало пред него, по женски язди младото момиче. Облечено е в черна рокля и бяла блуза. Бялата кърпа върху косата му се е свлякла почти напълно и единственото нещо, което я държи е ръката на младия мъж. Липсата на кърпа/забрадка ни позволява да се насладим на дългата руса коса.

Лицето на девойката е изящно, очите и са сини, леко притворени, отличават се дори и в профил. Деколтето на роклята и е изрязано и разкрива светла, ефирна кожа.

Като че ли тялото на Цена излъчва неохота. Сякаш Петкан я е откраднал тайно в нощта, а тя не е била сигурна дали иска това. Или още не се е съвзела от неочакваното събитие. С дясната си ръка девойката се придържа за шията на коня. Лявата и е положена на гърдите на Петкан, сякаш го отблъсква.

Тази авантюра се развива на фона на тъмното, нощно небе. В горният ляв ъгъл има следа от луна. Сякаш светилото поглежда от любопитство и в същото време не огрява в пълната си сила, за да запази тайната на младите.

Описание:
Натали Платнарова

„Момиче с книга“ (1941) – картина с маслени бои на Невена Генчева

Близък портрет на млада жена, която чете. Дамата е с лице към нас. С лявата си ръка държи отворена книга, а дясната е сгъната в лакътя и се подава под четивото.

Чертите и са очарователни. Косата и е светло кафява, със средна дължина и на едри къдрици, които се завиват над раменете. Веждите- и са деликатно извити над големите издължени очи. Носът и е прав и елегантен, а кожата, съвсем характерно за младостта – свежа и бяла. Скулите и не са твърде изсечени, което придава мекота на израза на лицето и. Устните и са пълни и нежно розови.

Четящата жена е облечена в синя блуза. Над нея се е подала яката на бяла долна дреха.

Както е характерно за портретите, фонът е еднотипен, без ясно различими предмети.

Описание:
Натали Платнарова

„Натюрморт с цъфнало клонче“ – картина на Бинка Залтрева (30-те, 40-те години на XX в.)

Този натюрморт представлява цъфнало клонче на ябълка потопено в сферична, прозрачна ваза пълна с бистра вода. Цветчетата са деликатни, в бял цвят с бледорозова краска. Някои от цветовете са нацъфтели, други са още затворени пъпки. Клончето е богато, разклонено в три посоки и отрупано с листа.

Вазата е поставена на маса със светла покривка. До нея има две книги, едната(разтворената) е по- близко, а жълтият разделител се вижда между страниците и. Втората е затворена и лежи в по- далечния край на масата. Зад нея, вляво прозорец хвърля слънчева светлина на стената отсреща.

Картината ни навява асоциации за настъпващо лято.

Описание:
Натали Платнарова

„Зимата на 1205 година. Калояновата конница“ – картина на Васил Горанов

Картината е уловила момента, в който конницата на цар Калоян излиза от портите на Търново. Така, както си го е представил художника.

Цар Калоян е на път за Адрианопол, където му предстои да осъществи успешна засада срещу латинската империя, побеждавайки рицарите и пленявайки техният предводител – Балдуин I.

Виждаме високите крепостни стени, каменните сгради и в далечината куполите на църквата, всичко е покрито със сняг, дори мостът пред портите, по който върви конницата. Царевец е построен върху висок хълм, така че където свършват крепостните стени започва пропаст. Всичко наоколо е покрито с лед и сняг. Времето е мрачно, с тъмни, плътни облаци. Слънцето, прокрадващо се между тях хвърля сенки върху града (на заден план) и крепостните стени.

Конницата излиза от градските порти, Облечените в тежки брони мъже са въоръжени. Носят еднотипни, кръгли щитове. Яздят върху красиви тъмно-кафяви коне. с бели шарки по муцуните и шията. Козината им е лъскава.

Конят на цар Калоян язди най-отпред. На гърдите си животното е обкичено с богата, златна украса. Царят е облечен в златна ризница и златен шлем. По гърба му се стели червен плащ, ръкавиците и ботушите му са в тон. В лявата си ръка е вдигнал златен жезъл завършващ с кръста на православната църква обкован в златен обръч. Зад владетеля яздят двама тежко бронирани знаменосци. Единият, зад лявото му рамо държи синьо знаме с образа на Йоан Кръстител, а другият, зад дясното- флаг в същия цвят, но с образа на Дева Мария и Исус Христос. Картината вдъхва респект и страхопочитание.

Описание:
Натали Платнарова

Владимир Волегов – Картина без име

На тази картина виждаме домашна сцена на спокойствие и уют. Младо момиче се е разположило удобно вкъщи, завило е краката си с одеяло, а между коленете му седи отворена книга. то се е зачело дълбоко в нея, сякаш няма търпение да разбере какво ще се случи по- нататък в историята. Косата и е кафява и сплетена на плитка, чертите и са правилни, нежни, носът е прав, кожата- бледа, а скулите – леко зачервени.

До четящото момиче има кръгла маса с бяла покривка. На масата са сложени бяла чаша с чинийка за чай и голям червеникав чайник. Между тях е поставена висока, стъклена ваза с цветя с големи цветове в бяло и бледо розово, а листата на стъблата им са гъсти и тъмно зелени. Ниско в краката на момичето има букет от бели и червени рози, от които виждаме само цветовете. Може да се каже, че е обградена от цветя.

Девойката е седнала на дървен стол, а краката и са вдигнати на съседния. Те са леко свити в коленете и завити с меко(това само можем да предполагаме), светло сиво одеяло. Облечена е в тъмно лилава блуза, с лявата си ръка е прихванала книгата за да не се затвори, а дясната е между шията и лявото ? рамо. Зад нея се виждат червени, тежки, дълги до земята завеси на прозорци, подът е кафеникав, вероятно дървен. Момичето се е вглъбило дълбоко в книгата си, която е към своя край.

Картината сякаш ни разказва за мечтите на младостта и тяхната красота.

Описание:
Натали Платнарова

„Батак“ – картина на Васил Горанов

Масленото платно представлява епизод от кървавата драма в Батак по време на Априлското въстание (1876). Ставаме свидетели на разруха, смърт и опожаряване. По-късно събитията ще станат известни като „Баташкото клане“.

Преден двор на една от типичните за града възрожденски къщи. Сградата е симетрична, с носещ каменен зид. Фасадата е бяла. Прозорците и парапетите на стълбите са от дърво.

Къщата е в пламъци. Те са толкова големи, а димът – толкова гъст, че е трудно да се определи кое време на денонощието е. Вдясно, част от покрив на друга сграда. Тя също гори. Отпред на двора има кладенец, а на каменната пътека млад мъж със светла коса и мустак, лежи мъртъв по гръб. Над него се е надвесила красива девойка с падаща до кръста черна плитка. Жената и мъртвия мъж, явно неин близък, са облечени в бяло, което контрастира силно на фона на пожарището. Роклята на момичето е разкъсана. Тя е гола от кръста нагоре и се опитва отчаяно да избяга от ръцете на един от нападателите. Вероятно турчинът е част от башибозуците (нередовна войска на османската империя). Другият нападател е на кон и е вдигнал високо ятаган. Османлиите са облечени в тъмни обувки и долни дрехи, червени пояси и червени фесове. По тревата се търкаля счупена стомна, а самата тя е обагрена в тъмно червено, сякаш и тя кърви.

Можем да си представим какво се е случило в този епизод от масовата касапница. Съпругът е бил убит преди да успее да защити жена си. Но тя няма време да го ожали, тъй като извергите се нахвърлят отгоре и, за да я изнасилят и убият.

Описание:
Натали Платнарова

„Стара София“ – картина на Васил Горанов

този шедьовър на Васил Горанов ни пренася в добре познатата ни градинка пред Народния театър „Иван Вазов“. Различното е, че е обрисувано едно отдавна отминало време. По улиците се движат карети. Дамите са облечени в пищни рокли, носят украсени шапки и държат чадъри.

Централно място заема необароковата сграда във виенски стил на най-известният и реномиран български театър – със своите бели колони, червена фасада и богата на позлатени елементи архитектура. Въпреки че наблюдаваме само изображение на сградата, дъхът ни секва. На покрива, върху кулички от двете страни на входа, са разположени две огледални колесници, всяка от които теглена от по 3 лъва и управлявана от изправената богиня на победата Нике.

Площадът пред театъра е пълен с разхождащи се хора, а земята е мокра сякаш точно е спряло да вали. В потвърждение на това, облаците върху небето вече се разотиват. Най- вляво забелязваме две красиви дами облечени в червени рокли и окичени с цветя шапки да купуват букет от млада цветарка. Между тях е застанало малко момиченце в светла рокля, с подобна на техните шапка, което разхожда куче. Зад двете жени и детето, с гръб седи красиво облечен млад мъж. Облеклото му се състои от черно палто, бели ръкавици и цилиндър. Зад гърба си държи затворен чадър. Най- вдясно, явно също на разходка, са излезли мъж и жена. Може би са семейство или влюбени, тъй като лицата им са обърнати едно към друго. Облеклото им е в тон с това на околните. Младата жена носи червена рокля в допълнение с чадър в същия цвят. Тя го придържа отворен с ръка в бяла ръкавица. По този начин може би се предпазва от последните дъждовни капки. Мъжът до нея е с бяла риза, черна жилетка, черно палто и цилиндър. Ръцете му са в бели ръкавици и държи бастун. Такъв е бил ползван не толкова, за да се подпират на него, а като аксесоар към тоалета. Зад двойката пристъпва по- възрастен мъж, с бяла брада и цилиндър, който се подпира на затворен чадър. В лявата си ръка държи книга. В дясно от него минава затворена карета, с впрегнати два кафяви коня управлявани от млад мъж.

Описание:
Натали Платнарова

„Легенда за цар Самуил и Биляна“ – картина на Васил Горанов

Виждаме млада девойка седнала край извор. По-късно мястото ще бъде наречено „Билянините извори“ в нейна чест. Слънчев летен ден. На заден план вятърът накланя клоните на високо дърво. Красивите, стръмни склонове и гребени на скалистите планини, които заемат хоризонта са без следа от сняг.

Девойката е изобразена красива и нежна, с мила усмивка и дълги, тъмни и стелещи се свободно до кръста коси. Облечена е в бяла блуза и дълга пола. Около челото си носи украшение.

Ръцете на биляна са събрани около брадичката. Тя се е загледала в плуващите в краката й патици – две в кафяво и една чисто бяла, а около тях пет жълти патета(две от тях плуват между възрастните, а останалите три – по-далеч по течението). Момичето с ръце под брадичката, чистата река, новородените патета, всички те са символ на чистота, невинност и дори наивност и уязвимост. Зад гърба на Биляна се приближава цар Самуил. Изобразен е като красив, представителен, висок мъж с коса, дълга до раменете и брада. От присъствието му се излъчва респект и сила, и независимо че върху главата си не носи корона, художникът отлично е успял да пресъздаде царствената му осанка. Носи бяла туника под златна ризница, а върху тях- червен плащ. Под дясната си ръка държи сваленият току- що шлем, а лявата подпира на дръжката на меча си. Зад него, оседлан, чака красивият му бял кон. Докато той върви към Биляна, двама от хората му се отдалечават по пътя – отличаваме ги само като размазани фигури. Така до реката остават само Биляна и цар Самуил, а ние ставаме свидетели на момента преди двамата да се запознаят и да започне любовната им история, за която легенди се носят и до днес.

Описание:
Натали Платнарова

„Созополско пристанище“- картина на Александър Мутафов

Основен фокус в произведенията на Александър Мутафов е непреходната красота на Черно море. Художникът предпочита да се фокусира върху неговата спокойна същност. Пейзажът му е пропит с дъха на тихите вълни и усамотения бряг. Водата в картините му е светла, с по-малко пяна. Работи с масло и акварел, а с пастел изпълнява по-интимни мотиви. В „Созополско пристанище“ забелязваме първо чистата, спокойна вода, неподвижна в ранното утро. Картината е в нежни, бледи, пастелни цветове. Виждаме брега, покрит с пясък на ивици от по- тъмен, мокър пясък и сух такъв. На този бряг трима мъже подготвят мрежите за лодките си, а други четирима са седнали по турски на земята и подготвят въдици. Привлича вниманието малко момче, което единствено седи право и е загледано в хоризонта. В далечината още двама мъже вече са седнали в малка лодка и плават към по-голям плавателен съд с платна.

Описание:
Натали Платнарова

„По жътва“ – картина на Васил Горанов

Картината представлява топъл и интимен момент между млада майка и бебето и. Денят е слънчев. ННаоколо се стели златен килим от зърно, люшнал се наляво под напора на вятъра. На земята върху бяло одеяло красива жена с вързана, тъмна коса, вдигната на кок, е седнала и кърми детето си. Облечена е в традиционна българска носия в бяло и червено, запретната високо по бедрата. Краката и са боси. На бялото одеяло до жената е сложена една торба, стомна с вода и обувките и, меки и от кафява кожа.

Наблюдавайки майката, оставаме с впечатлението,с че нищо от външния свят не достига до нея и детето й.

На заден план възрастна жена стои права и отпива вода от стомна, а още по-далеч млад мъж, най-вероятно бащата на детето, е понесъл наръч от житни класове. Два чисто бели бивола са впрегнати в каруца, която в момента стои в покой. Хоризонтът е зает от зелени хълмове и дървета, служещи като граница между златните поля и синьото небе.

Описание:
Натали Платнарова