България

Пещера „Магурата“

Magurata

Магурата е пещера впечатляваща, както с размерите си – общата дължина на галериите ѝ достига 2500 метра, така и с красотата си. Намира се в северозападна България, близо до град Белоградчик. Образуването ѝ е започнало преди 15 милиона години. Освен, че е най-богатата на скални рисунки в Европа, тя е известна също и с причудливите си варовикови образувания – наречени Падналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора. Освен с любопитни гледки, Магурата е ценна и с това, че помага да се изучат и да си представим живота на племената населяващи я през различни праисторически епохи. Рисунките са издълбани в стените и изписани с прилепско гуано, тоест тор, и разкриват част от вярванията, обичаите и ритуалите характерни за човешките обитатели на пещерата.
На снимката е показана част от залата с рисунките. В средната и по-висока част на куполния таван има кухини подобни на хралупи. Стените изглеждат относително гладки, като на места са доста скосени. На пода пред тях са разположени ниски парапети, ограничаващи преминаването, а зад парапетите има прожектори осветяващи рисунките. Отсрещната стена е плътно изрисувана с характерните за цялата зала символи. Най-типичните са на танцуващи женски фигури с ръце над главата, ловуващи мъже, сечива, животни, растения, халюциногенна гъба, за която се вярва, че племената са ползвали при определени ритуали, слънце и годишен календар с отбелязани празници.

Описание:
Ясна Минковска

Снимка:
Личен архив

Знамето на България излъчва позитивна енергия. То е разделено на три хоризонтални линии и е в три цвята: БЯЛО,ЗЕЛЕНО,ЧЕРВЕНО.

Описание:
Борислава Стефанова

Връх Мусала

vruh-musala

Най-високият връх в България на тази снимка е сниман през вечер, от разстояние, така че да се вижда сградата, кацнала на върха му вляво на снимката. Това е метеорологична станция. От сградата излизат антени, железа и комини, които на снимката изглеждат като иглички, тъй като е снимано от далеч. Вдясно се виждат по-ниски върхове и долини. 2/3-ти от снимката е заета от планината отдолу нагоре, а останалото пространство – от небето.

Това е зимен пейзаж. Планината е покрита със сняг, който на места, поради острите, отвесни скали не може да се задържа и е паднал. В откритите пространства на планината – върховете също няма сняг, най-вероятно защото е ветровито. Там където снегът липсва, в средата на снимката и в дясно, скалите са черни и тъмни. Останалата част от планината е бяла.

Сниман от тази точка върхът прилича на човек, завил се с одеяло, полегнал наляво, който се вижда от гърдите нагоре. Главата е върха, с метеорологичната станция най-отгоре – всичко останало е одеялото на полегналия човек.

Прозорците на станцията светят и е огрята от залязващото слънце, обагрено в златно-жълто.

В дясната част, разположени в планината като малки точки, се виждат още 2 светлинки, може би на хижи или други сгради.

Небето е с многообразни цветове. Над планината цветовата гама прелива в лилаво. Залязващото слънце го оцветява в бежаво, розово, кафяво, оранжево червено. Тъй като слънцето залязва зад метеорологичната станция, точно над нея небето е най-тъмно. Колкото по-надясно се вгледаш се появяват още и още цветове.

Описание:
Ренета Богданова