Свещен за народа на ацтеките, камъка Тюркоаз според легендата на Пуебло, е откраднал цвета си от небето и представлява космическия произход на човечеството.
Тюркоазът е син, бял или зелен камък с оттенъци. Цветът му се придава от съдържанието на мед или желязо. Ако в камъка има по-голям примес на мед, той придобива зелен цвят. Ако преобладава желязото, цветът му е син. Тюркоазът се е имитирал още в древността от египтяните. Те са топили стъкло, керамика, вкаменелости, добавяйки им пигменти. Бояли са се да поставят имитации дори в гробниците на фараоните. Стандартният тюркоаз не е по-голям от половин сантиметър. Истинският камък е много плътен, масивен, непрозрачен и матов. Повърхността на натуралния минерал е груба, но без грапавини, напуквания и изпъкналости. При стъклото и фаянса под лупа ще видим включвания като балончета. Пластмасата изглежда гладка, но е равномерно оцветена и много лека. Структурно тюркоазът не е кристал, а агломерат. Полускъпоценен или декоративен камък. Може да е с различни цветове- бял, син, зелен, тъмен, червен тюркоаз, розов. Може да се раздели по категории като Тибетски тюркоаз, африкански, ирански, аризонски, турски…
Описание на син тюркоаз
На изображението има син камък с гладка повърхност и неправилна форма, уловил светлината. Тази светлинна игра му придава плавност на цвета, сякаш той се разлива в различни оттенъци и се движи. Камъкът на изображението е с елипсовидна форма, но краищата му са вълнообразни. Горната му страна прилича на полегат хълм, под който има още два такива. Цветът му е наситено син с оттенъци на зелено и през цялата му повърхност преминават тъмни кафяво-черни линии в различни посоки, приличащи на пукнатини – на места съвсем тънки, на други по-широки. В края на камъка отляво, където е по-неосветен, синьото е в по-тъмни нюанси, сливащи се с по-светлите тонове. Най-изпъкналите части са в светлосиньо към бяло.
Описание:
Ивелина Дамянова
Изображение: личен архив
Източник на информацията: