Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет. След 2600 г. пр. Хр. в Египет са построени много пирамиди. В строителството им участват десетки хиляди работници. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите са свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставят в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Най-известни са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в права линия. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни вярват, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

До ден днешен се оспорва начинът, по който са били построени. Предполага се, че строителите са си служили с триони и длета, тъй като по онова време инструментите не са били толкова разнообразни като днес. Смята се още, че пирамиди са били строени в памет на фараоните. Никога не е бил откриван проект или схема за строеж на пирамидите.

След много проучвания се установило, че пирамидите са построени с помощта на материал, подобен на бетона. Той е изключително издръжлив и може би по тази причина са се запазили почти непокътнати и до ден днешен. Според някои анализи на учени, изследвали камъните в основата на пирамидите на Хефрен и Хеопс, те не са обработвани от хора. Според други проучвания, за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни около 20 – 30 000 работници, които да строят в продължение на 23 години, за да я издигнат. Огромните каменни блокове са тежали средно около 2 тона. Много са предположенията как са били издигани от работниците. За издигането на един такъв блок са били нужни между 60 и 70 мъже.

Мистериите стават още по-заплетени. Диагоналите на пирамидите се простират на североизток и на северозапад, лежащи върху линиите на делтата на река Нил. С такава точност дори съвременните инженери биха се затруднили. Египтяните е трябвало да погледнат от високо, за да видят къде точно се намира делтата. Също така Хеопсовата пирамида се изравнява със Северният полюс, а за това им е бил нужен компас. Той е бил изобретен хиляди години по-късно и за това остава мистерия как са строяли с такава прецизна точност

Хеопсовата пирамида (известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза) е най-голямата и почти изцяло запазена. Първоначално е  била висока 146,5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138,75 м, а основата ѝ има дължина 230,4 м. Пирамидата е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера. Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някой от блоковете тежат по 50 тона. Основата на пирамидата обхваща 55 000 м², големина на околната повърхнина – 85 500 м². Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 °C. Външната облицовка се състои от 144 000 кофражни камъка, всички силно полирани и плоски с точност до 1/100-на от инча, на около 100 инча дебелина и тегло около 15 тона всяка. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение. Теглото на пирамидата е оценявано на 5 955 000 тона.

Пирамидата на Хефрен е по-малка, но е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м

Пирамидата на Микерин (известна и като „Пирамида на Менкаур“) е най-южната, къснопостроена и ниска от трите египетски пирамиди в Гиза. Тя е била гробница на фараона от четвърта династия Микерин. Оригиналната ѝ височина е 65,5 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната ѝ в основата е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Нейният обем е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.

Към 2008 г. са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

На снимката са изобразени три големи и две по-малки пирамиди. Намират се сред жълто-кафявите пясъци на пустинята под синьото небе опръскано от бели облачета. Пирамидите са толкова огромни, че камилата с двамата ездачи от снимката се забелязват едва, едва.

Поклон пред могъществото на този феномен.

Описание:
Ивайло Димитров

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ с.СВЕЩАРИ

trakiiskata grobnitsa pri sveshtari

Преди около две хиляди и триста години един тракийски племенен владетел поискал да му се приготви приживе вечното жилище. Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато ги украсявали отвътре с живопис и склуптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки  и всички прекрасни дарове.

Входът на гробницата е украсен със стълбове с йонийски капители. По горния праг са изрязани розети, стилизирани волски глави и гирлянди.

Встрани от входа е помещението, в което навярно са поставени дарове и жертвоприношения.

Срещу входа  се открива самата гробна камера. Тук са поставени две  красиво изваяни каменни легла. До едното от тях е изправена склуптурна фасада на умален храм, това показва обожествяването на покойния владетел.

На белите блокове е изрисувана следната сцена:  владетелят е на кон, следван от двама свой оръженосци. Насреща му пристъпва богиня, която му подава златен венец с благовония, сандъче за скъпоценности, метален съд и трикрака поставка.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Но освен от колони, блоковете под свода се поддържат от девет женски фигури с вдигнати ръце. Те са високи по 1,20м.  Облечени са в изящно ситно надиплени дрехи, чиито краища се извиват като листчета на цвете. Къдравите им коси се спускат по рамената, а на главите им има своеобразна кошншца. Едни от жените са млади,с красиви спокойни лица, други са възрастни и изглеждат скръбни и строги. Но техните пози изразяват участието им в един свещен ритуал. Косите, лицата и дрехите на  женските фигури, още са запазили тъмнокафявата боя –  жълто, синьо, червено и лилаво по някой подробности на лицата и дрехите. Ръцете на някой от женските фигури са грубо одялани, а рисунката е очертана само с черна креда  и се разбира,че не са имали време да завършат работата си, когато господарят, за когото е била предназначена гробницата е починал.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА

kazanlashka grobnitsa

Българската земя е осеяна с тракийски надгробни могили.Някои от тях покриват скромни гробове на селяни и войни, други пазят гробниците на знатни, на вождове и владетели.

Най-известната и една от най-интересните открити досега богати гробници е Казанлъшката. Построена е в края на ІV век преди Христа, преди повече от две хиляди  и  триста години. Състои се от преддверие, дълъг тесен коридор и кръгла гробна камера. Отлично запазените и стенописи разказват как един тракийски владетел се разделя със земния живот. На светлината на факли изрисуваните по стените на гробницата образи, сякаш оживява отдавна изчезналия свят на траките.

В дъното на гробницата, точно срещу входа тракийският владетел и жена му са седнали на малка маса, подредена за прощалното погребално угощение. От двете страни на съпрузите приближават близки и прислужници. Те носят, плодове, благоухания, накити, наметало. Млади жени свирят с дълги тръбни инструменти. Накрая на шествието воини и слуги водят колесница с четири коня и личния кон на покойния си господар.

В купола на гробната камера е изобразено надбягване с колесници. Вихрено се носят двуколките, конете сякаш не докосват земята.

В тесния коридор, през който се минава в кръглото помещение, са представени бойни сцени. На едната страна се сражават две войски на племена, както се вижда от различните облекла и оръжия. На другата стена пред войските си са излезли в единоборство двама войни, навярно техните вождове. Може би единият от тези двама вождове е погребаният тук владетел.

Казанлъшката гробница е  рядко свидетелство за строителното майсторство на траките и за живописното изкуство през елинистическата епоха. Големият талант на художника се е проявил особено в представянето на цялото ритуално действие на погребалното угощение.  Златният венец на владетеля е знак на божествено безсмъртие. Такива венци са открити на много тракийски гробници и могат да се видят в музеите. Жената е свела глава в тъжен размисъл. Тя ще последва царствения покойник според обичая на траките. С точното изобразяване  на много подробности, художникът ни е оставил и скъпоценно свидетелство за живота и обичаите на тракийската аристокрация.

Описание:
Илиана Влъчкова