„Завръщането на блудния син“

rembrandt_harmensz_van_rijn_return_of_the_prodigal_son

Завръщането на Блудния Син е картина на Рембранд, нарисувана през 1669 год и изложена в Ермитаж /Петербург/. Вдъхновена е от притчата за милостивия Отец и молещия прошка завърнал се Блуден Син, описана в Новия Завет – Евангелието от Лука.

Основните два персонажа в картината се тези на Бащата и Блудния Син. Двата образа са на преден план, осветлени са и контрастират с тъмния фон наоколо. Бащата – старец с посивели коси и брада, радостно и някак кротко – с извънмерна доброта и тъга е приклонил глава надолу към своя син. Върху немощната му фигура е нарисуван червен плащ /наметка, говореща за богатия и благороден произход/, а под нея се виждат ръкавите на дрехата -жълтокафяви на цвят. Особено значим е фактът, че едната ръка на бащата върху раменете на сина изглежда мъжка,а другата – женска, сякаш, за да покаже, че прошката е на Отца, но тя преминава през служението на Църквата.

Вторият по важност персонаж в картината е Блудният Син – човек с неопределена възраст поради изключително окаяния си вид- коленичил и буквално скрил лице в скута на своя баща.Главата му е с окапала напълно коса, дрехите- висящи и безцветни дрипи,от които се подават стъпала – изранени и също така окаяни на вид. Лявото ходило е изцяло босо, а дясното – с полуизута обувка с протрита и полускъсана подметка. Цялата поза на този несретник сякаш говори за състоянието му на пълно съкрушение.

Третият персонаж в картината, който е леко на заден план и чието лице е само осветено,  по моя лична преценка и предположение е Големият Син.Той също е облечен в червена пелерина,кръстосал е ръцете си и леко е наклонил главата си надолу. Най – изразителен е сведеният му поглед – в тази привидна кротост той сякаш чака обяснение и отговор на сцената пред очите му…

Между тези основни фигури и леко на заден план има още две – фигурите на мъж и жена. Интересното при тях е, че те са потънали в мрак! Въпреки това с внимание наблюдават какво се случва и играят ролята на нещо като публика. Мнозина считат, че Рембранд е искал да покаже изключителната важност на събитието именно чрез вмъкването и внимателното присъствие на тези хора.

Като цяло във всяка картина витае дух – емоция, която художникът предава от себе си на този, който съзерцава произведението му! Какво е искал да ни предаде Рембранд чрез този истински шедьовър?!

Изкуствоведите считат, че тази картина е повлияна от личното нещастие на автора претърпял смъртта на втората си съпруга и сина си /от първия брак/. Тя заедно с други картини бележи прелома в творчеството на художника, когато той отхвърля условностите на модните тенденции и в последните години от живота си поема самотния път на твореца, претеглящ сам доброто и злото – така майсторски изразени в драматичните сблъсъци на светлината и мрака. Библейската притча завършва с триумфалната радост от приемането на покаялия се грешник и връщането му при Отца! В картината “Завръщането на Блудния Син” емоциите са преплетени и до голяма степен радостта е сякаш размита,разтворена в тъгата… Налице е и огромно смирение – вече няма болка, а радостта от опрощението е довела до сладостното чувство на благодарност и истинско покаяние – така добре доловени както в лицето на бащата, така и в сведената глава на сина.Сякаш времето е спряло за блудния син и баща му…. Тези два образа – лицето на Отеца и сведената глава на молещия прошка син светят в чудна светлина – светлината на безграничното БОЖИЕ ЧОВЕКОЛЮБИЕ  и светлината на великото човешко смирение / покаяние /. И двете – сякаш НЕПОДВЛАСТНИ НА ВРЕМЕТО! Оттук и  величието на тази картина! Според мен то се състои не само в майсторското претворяване на библейския сюжет,  но така също и в емоционалната сила на ПОКАЯНИЕТО и дълбокия размисъл,който навява това…Размисъл – личен и дълбок – за всеки човек!! Картината всъщност хуманизира библейската притча и затуй е така затрогваща всяко човешко сърце! От нея блика едно вътрешно и възвишено благородство, на което е способна само МЪДРОСТТА! Изразена тъй простичко в думите на Христос чрез едноименната притча в Евангелието на Лука.

Неслучайно тази година на официалния плакет за юбилея на милосърдието във Ватикана е бил отпечатан детайл именно от тази картина.

И накрая – никога не е късно, когато сме изгубили Пътя – да потърсим прошка и се върнем при своя Създател /БОГ, РОД И РОДИНА/ !!!

Описание: 
Нели Пехливанова

 

“Момичето с перлената обица”

pearl-earings

“Момичето с перлената обица” е най – известната творба на холандския художник Йоханес Вермеер ван Делфт. Картината е рисувана с маслени бои на платно през 1665г. Намира се в кралската галерия “Маурицхойс” в Хага.

Първоначалното намерение на Ван Делфтне е било да нарисува портрет. На картината момичето гледа към художника. Лицето й е овално и красиво. Има бледа кожа и големи блестящи очи. Носът ѝ е прав и малък, а устните ѝ сарозови.

Косата й е изцяло покрита от кърпа в синьо и жълто, чийто край се спуска по гърба й. Облечена е в екзотична рокля в златисто с бяла яка, която почти скрива шията. Вижда се само едното й ухо с перлената обица. Тя се забелязва още на пръв поглед. Задният фон е изцяло в черно, което прави обицата блестяща.

Описание:
Бинназ Хасан