Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация е изобразено прасето наречено Свинчо. То е подпряло тънките си крачка пред една висока дървена ограда, скована от широки летви, закрепени между двойки успоредни колци. До Свинчо, отдясно на оградата, е кацнала черна врана, която изглежда му се смее. Прасето от своя страна има щастлив вид. Цялото му излъчване е на доволство, като че е опиянено. Широка усмивка краси инак не така хубавата му зурла. Едното му ухо е отпуснато, а другото – вирнато. Опашката му е навита като тънка фльонга. Четината между ушите му също е вирната сякаш фризирана, но и леко килната. Черните петна по бялата кожа му придават още по миловиден и красив вид. Дали това не се дължи на виното, което Патиланчо е излял в коритото му в опит да го утеши, знаейки че иде неговият край?
Изображение 2:
Черно-бялата илюстрация е много комична и предизвиква смях. В центъра на събитието е Свинчо. Той стои изправен на задните си крака, леко наклонил се напред, като че му е трудно да запази баланс и да задържи така едрото си тяло. Пред него, почти под предните му крака, е баба Цоцолана. Тя седи на широката улица, подпряла длан у асфалта, докато другата е вдигнала към почти падащото върху ѝ прасе. Краката ѝ са събрани пред тялото в опит да се защити от срутващата се животинска маса… Лицето на жената излъчва истински ужас. Устните и са широко отворени- явно крещи. Очите и са изцъклени… Само острият, тънък нос и безупречната ѝ фризура, върху това иначе разкривено лице, са непокътнати и все така вирнати. Зад Свинчо на заден план се вижда падащ човек, навярно неблагоразумно преминаващият по това време чичо Тънкопретко. Двата му крака сочат до сами небесата, ръцете му са разперени подобно на птица в полет. Главата му е изпъната назад, а устата му – зейнала широко. Не е трудно да се досетим, че човекът вика, предчувствайки сгромолясването си на улицата вследствие на удара с прасето.
От множество къщи в далечината се подават хора. Някои са дотолкова любопитни да не изпуснат този свинско-човешки сблъсък, че дори се излагат на опасността да изпопадат, надвисвайки наполовина от первазите.
Сцената е много забавна!
Изображение 3:
На черно-бялата илюстрация Свинчо препуска, а върху едрото му тяло, обърнат наопаки, се кандилка не по-малко едрият съсед Байо. Вдигнал е ръце, а елекът му сякаш е готов да се разкопчае и да избяга. Байо е дебеличък, с оплешивяла глава и едничък останал бретон на нея. Има топчесто лице, малки изцъклени от ужас очи и тънък мустак. И той като други герои от тази картинна история крещи от уплаха. Един гротесков каубой или може би е по-точно да се каже пигбой. Свинчо пък на свой ред е вдигнал предните си крака и като че галопира. Една шапка е паднала наопаки на улицата. В далечината, от двете страни на пътя, са застанали хора (показани като силуети) – разкривени, с извити тела и вдигнати ръце, явно също онемели и стъписани от препускащото насреща им прасе. От къщите надничат техните обитатели. На ясното небе обсипано с прелитащи птици слънцето също се усмихва широко (нарисувано е с очи и уста), разпръсквайки топлите си лъчи.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова