„Спортистка“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек
Темата на черно-бялата илюстрация е спортният ентусиазъм на баба Цоцолана. Водена от решението да отслабне, тя решава да изкачи високия баир. Вече е екипирана(вляво на изображението) и подготвена да стартира с тази полезна за физиката си дейност. Екипировката и се състои от шапка, меко палто, дълга пола и топли ръкавици. И кой знае защо – пантовки. Без съмнение няма никакъв опит в туризма и планинарството.
В лявата си ръка баба Цоцолана държи елипсовидно огледало от което наднича доволен образът ѝ, а в дясната – тънка пръчка подобна на щека. Видът и е щастлив и тя дори намига на образа си в огледалото.
Срещу баба Цоцолана е застанал Патиланчо. Високото едва до гърдите на бабата момче носи мека, топла шапка с периферия и голям пискюл, а около врата си е омотало плътен шал. Облечен е в дебело палто, на гърба си носи здраво закопчана раница и също държи тънка пръчка.
Времето е доста студено и не особено подходящо за изкачване на стръмни височини. Въпреки това, и двамата герои са развълнувани по различни причини. Баба Цоцолана – тъй като предусеща, че спортуването ще доведе до вталяване на фигурата и, а Патиланчо…той е доволен от предстоящия непланиран излет. Изкачването на баира за него е поредното приключение.
Под илюстрацията е изписано името на разказа („Спортистка“, а в долния десен ъгъл са инициалите на художника.
Изображение 2:
В лявата част на черно-бялата илюстрация е поместен отказ от художествения текст. Под него има изобразена една черна врана зад която виждаме следи. Навярно сняг е покрил земята, а птицата пристъпва подскачайки върху бялата покривка, любопитна да види по-добре баба Цоцолана. Жената пред враната е в доста комичен и нетипичен вид. Тялото ѝ е скрито под дебел слой сняг и само главата и се подава над огромната снежна топка в каквато се е превърнала попадайки в мразовития ѝ капан. Видно е, че злополучната спортистка вика за помощ. Патиланчо е далеч зад нея. Момчето сякаш тича, но и като че е застрашено всеки момент да се изтърколи и озове в същото положение. Ръцете му са разперени – явно му е трудно да запази равновесие..
На заден план, в далечината, се вижда малкият дом на баба Цоцолана с покрив покрит с дебела снежна покривка. Зад къщата има дърво със заскрежени клони. Фонът е тъмен. Навярно вече се смрачава и Патиланчо ще трябва бързо да организира спасителна акция.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова