Пясъчната лилия е многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото й е високо до 40–60 см. Листата – дълги до 50 см. и широки 25 mm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Съцветието: от 5–10 цвята, цветовете: едри, бели с аромат. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Някои от субпопулациите са многочислени, но като цяло видът в страната е представен с ограничен брой индивиди. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в поддържан резерват „Пясъчна лилия“ и резерват „Ропотамо“. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. В България пясъчната лилия е разпространена по черноморското крайбрежие (Ю. – Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесено).
Заснетата фотография е на красиво растение,намиращо се на плажна ивица, сред сухи кафеникаво-златисти пясъци. Цветето е храстовидно. Зелената маса на растението представлява сноп гъсто растящи, издължени и плоски листа,равни с еднаква дебелина и ширина по цялото си протежение, завършващи с остър край. Ясно се забелязва, по зелената маса и липсата на достатъчно влага, -че някои от листата са с пожълтели връхчета, а други напълно изсъхнали. Едни от тях са изправени, други сякаш са се усукали. От тази гъсто растяща зелена листна маса се издигат дълги цилиндрични цветоносни дръжки. На върха им се намират цветните чашки- цветът е кичест от по няколко разклонения. Самото цвете има фина и нежна звездовидна форма в бели цветове, с дълги бели тичинки в средата, в края на които има бял цветен прашец. Разцъфтелите цветове изглеждат изключително нежни, а неразцъфналите наподобяват по форма събран чадър с остър връх. По всички листа се забелязват дребни и фини пясъчни частици, посипани и останали сякаш в прегръдката му. Зад него, на по-заден план, на фотографията се вижда златист, окъпан в слънчева светлина плаж, който се губи в прииждащите морски вълни в далечината. Морето е в различни нюанси на синьото, на места сякаш розовее, преливат се сини, светло сини, тюркоазени цветове.
Описание:
Ивелина Дамянова