Изображение 1:
В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който котаракът Татунчо се подготвя да опита бабината торта. В центъра на изображението е разположена ниска правоъгълна маса. Застлана е с дълга бяла покривка, спускаща се покрай красиво резбованите дървени крака. От ляво до масата има стол, а отгоре ѝ е поставен десертът. Изглежда доста апетитно в кръглия поднос. Тъмният цвят предполага, че тортата е залята с глазура, а по краищата са наредени и плодове. Отдясно на илюстрацията е котаракът. Той седи близо до масата, вдигайки едната си лапа почти върху нея. Наострените му уши и втренчените в сладкото изкушение очи подсказват, че не след дълго ще опита лакомството…
Изображение 2:
Тук вече се пренасяме в мига, в който баба Цоцолана открива пакостливия котарак. Патиланчо се опитва да го скрие и предпази от очакващото го наказание. Виждаме го в центъра, подаващ боязливо глава от една дреха. Опитът му да се скатае е несполучлив. Намушил е лапите си в дългите и широки ръкави на рокля. Но стърчащата опашка и подадената глава издават присъствието му. Котаракът гледа страхливо и изцъклено към баба Цоцолана. Тя на свой ред стои отдясно до него. Лицето ѝ е сгърчено от яд, веждите събрани, устата присвита, погледът втренчен в пакостника. Две тежки ръце са вдигнати над раменете на жената и като че всеки миг дланите им ще се стоварят върху животинката. Едрата жена така се е привела към клетото коте, че гледайки илюстрацията сякаш можем да предусетим цялата тежест и сила на наближаващия удар на здравите бабини ръце. От другата страна на Татунчо вляво на илюстрацията е Патиланчо. Момчето е с примижали очи, смръщено лице и изправена снага. Носи блуза с панделка и тъмни къси панталонки до над коляното. Едната му ръка е плътно изпъната до тялото , а другата е сложена отстрани на таза. Едно е ясно, баба Цоцолана вече знае чие дело е съсипването на тортата и вероятно го мъмри. …
В долния десен ъгъл са инициалите на художника.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова