Изображение 1:
Илюстрацията е черно-бяла. Пресъздаден е моментът, в който козелът
Дългобрадко обръща кошница с коприва върху баба Цоцолана. Намираме се на
гъста, тучна поляна, съдейки по тъмните нюанси и неравности. Вляво,
едрата жена спи небрежно по корем. Главната героиня и потърпевша в този
разказ е скръстила ръце и положила глава върху им, явно чувствайки се
удобно върху живата, дъхава постеля. В блаженството си, все още не
подозира за парещата заплаха, насочваща се към нея. Зад баба Цоцолана
стърчи един самотен пън. Отстрани се е изправил козела. Животното
изглежда готово за битка… От вдигнатите му и подгънати предни крайници,
както и от вирнатата му глава може да се досетим, че с цялата си сила е
нанесло удар върху противника си – пълната с коприва кошница. Резултатът
от този боксов двубой е предрешен. За поколенията е запечатано как
съдината се е издигнала над главата на Дългобрадко и как цялото й
съдържание е започнало да се изсипва върху спящата жена. От тъмните
нюанси с които художникът е изобразил коша, можем да предположим, че е
доста обемен и дълбок, както и че количеството на парещото ядивно
растение, явяващо се съдържание на коша, е приблизително равно на обема
на съдината. Самите ние едва ли не изпитваме неприятно усещане заради
предстоящото болезнено откъсване на баба Цоцолана от сладката й дрямка.
В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.
Изображение 2:
Черно-белите патиланци и баба Цоцолана преживяват по свой начин
последиците от катастрофата с копривата. На преден план ни е показана
празната кошница. Красива е, с елипсовидна форма и тънка дръжка, но с
едно самотно стръкче коприва на дъното. Останалите са разпръснати
наоколо. Едрата жена се е привела и държи с ръце пламналото си и
измъчено лице. Видно е, че изпитва болка от изгарянето на растението,
нажарило кожата ѝ. До пострадалата, с гръб към нас, е застанал
Патиланчо. В опит да й окаже първа помощ той й подава стомна с вода.
Едно от другите момчета, дребно на ръст, стои до жената и гледа
невярващо към кошницата. Скръстило е малките си ръце като за молитва
пред гърдите. Изглежда е разбрало, че божието наказание може да се скрие
дори и в такава красива кошница. До него се виждат две момичета, които
се пресягат към баба Цоцолана. Облечени са в красиви рокли със свободна
кройка, падащи до коленете и ръкави до лактите в тъмен и светъл цвят.
Едното гледа с уплаха към другото, а то на свой ред към Цоцолана. Чрез
ласките си те се опитват да успокоят разстроената жена. Отдясно на
изображението тича друг малчуган, явно желаещ да се присъедини и да
помогне с каквото може.
Сцената ни подсказва и за обичта, която всички изпитват към баба
Цоцолана, въпреки къде заслужените, къде не наказания, които налага
често на тях и на главатаря им. В тежка ситуация, когато тя се нуждае от
помощ и успокоение те не се колебаят да ги окажат.
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова