Паметникът на свободата, по-познат като „Паметникът на Шипка“ е един от най-емблематичните монументи у нас. Освен заради внушителните си размери и величие, той е обичан и свързван от всички българи с нашата история и славни герои, които са дали живота си за освобождението на България. Идеята за построяването му се заражда през 1920 г. от група живи ветерани-опълченци, които се събират на ежегодния си конгрес. Народът е силно вдъхновен от това предложение, и средствата за изграждането на паметника са събрани като доброволни дарения от всички българи. Мястото не е избрано случайно, а именно връх Свети Никола в Централна Стара планина, около който са се водили Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г.
Първият камък е положен на 24 август 1922 г., цялостното изграждане приключва през 1930 г., а откриването на паметника е на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Паметникът на свободата е най-големият и най-впечатляващият от всички, които се напират в националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Висок е 31,5 м., като във вътрешността си има 4 етажа, на които са изложени репродукции и копия на бойни знамена, оръжия, карти и др. На приземния етаж има бронзов саркофаг, в който се съхраняват мощи на български опълченци и руски воини.
Сградата представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида. Над главния вход, гледащ на север, има бронзова статуя на лъв, с размери 8 м. на дължина и 4 м. на височина. По стените на другите 3 страни са изписани имената на бойните сражения в околността: Шипка, Стара Загора, Шейново.
Снимката е направена през зимно утро. Всичко е покрито със сняг, а слънцето, изгряващо от изток прави дълги сенките на дърветата, хората и паметника. Централно се намира Паметникът на свободата, с гордо гледащият към слънцето лъв. Цялата му повърхност е покрита с тънък слой скреж и сняг, под който на места се виждат сиво-кафявите каменни стени. Вратата под лъва най-вероятно е отворена, защото на нейно място се забелязва черна дупка, като начало на тъмен тунел. От двете ѝ страни има колони, които напомнят древноримска фасада, а над нея триумфален свод. По височината на кулата, над статуята на лъва, има 3 малки прозорчета: по едно за етаж. Главната фасада е по-тъмна, заради сянката, която пада върху нея, за разлика от лявата, която е по-светла и изцяло огрята от слънчевите лъчи.
До паметника се стига по десетки стълби, които също са покрити със сняг. Има 6 човешки фигури, които слизат от върха. Снимката е заснета отдалеко, затова се виждат само тъмните им силуети. От дясната страна на стълбите, се издигат няколко смърча, също отрупани от сняг. Сравнени с размера на хората, си проличава големината и дълголетието им. Отляво на стълбите има полегата поляна с едно дърво и голям храст пред него. Отново всичко е покрито със сняг и само тъмните сенки от неравната земя развалят бялата картина. На върха на хълма, вляво от паметника, има оръдие насочено на изток.
Фонът зад паметникът е синьото небе. Цветовете му преливат от по-тъмно към по-светло синьо. В горния десен ъгъл на снимката небето е най-тъмно, като плавно изсветлява, докато не стане светло синьо в най-ниската си част, граничеща със заснежената земя.
Усещането, което носи снимката е за величието, както на паметника олицетворяващ освобождението на България, така и на природата, вледенила всичко наоколо.
Описание:
Емилияна Ангелова
Емилияна Ангелова