Изображение 1:
На преден план в черно-бялата илюстрация с големи букви е изписано името
на разказа, а от лявата и дясната страна на надписа са изобразени по
един охлюв. Над заглавието наднича и Патиланчо. Много е красив –
сърцевидно лице, пълни бузки, широка усмивка, чаровни и закачливи очи и
повдигнати вежди. Не се вижда изцяло, художникът е акцентирал върху
лицето на момчето и живата, детска игривост. Бузките са леко
защриховани, по което съдим, че здрава червенина играе по тях. Патиланчо
е с добре пригладен гъст бретон, спускащ се покрай високото му чело.
Цялото му изражение излъчва закачливост, доброта и същевременно
миловидност. Вдигнал е дясната си ръка с длан към нас и е раздалечил
леко тънките си дълги пръсти, върху които има още един охлюв.
Животинките имат кръгла, спираловидна черупка от която са подали
месестите си телца. Двете от тях, които виждаме в по-близък план дори се
усмихват. Рогцата им са изправени, а спираловидните им набраздени
черупки са изпъстрени по протежението си с разнообразни цветове.
Изображение 2:
В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който баба Цоцолана е
изтръгната от сладката дрямка, след като освободените от Патиланчо
охлюви са налазили по постелята й. Акцентът е поставен върху жената.
Баба Цоцолана се е излегнала в голямо, изящно изработено легло.
Изглежда здраво и масивно. На дърворезбата върху таблата му е изобразен
ангел, обграден от цветен венец. До впечатляващото легло се подава
отчасти и нощен шкаф в правоъгълна форма. Върху него е поставена чаша в
чинийка. Подът е застлан с килим, а върху настилката, в близост до
леглото, компания си правят чифт пантофи. Срещу тях пълзи още едно
животинче, навярно в опит да достигне другарите си. А те вече се
изкачват по меките цоцоланови завивки…
Полуизправена с ръце пред себе си и ужасена гримаса, баба Цоцолана
наблюдава мекото си покривало, декорирано с охлюви. Сякаш всички са се
запътили бавно към нея, вероятно следвайки първопроходника. Той е
стигнал доста по-далеч и е кацнал върху добре сресаните коси на жената.
Стои изправен и сякаш призовава останалите да го последват, а те пълзят
ли, пълзят… Илюстрацията е забавна, сякаш охлювите, които Цоцолана смята
да приготви и изяде са решили да я нападнат на свой ред, след като
незаслужено са били затворени в дълбоката, тъмна тенджера…. Но видели
отново бял свят, след неочаквано отворилият им се шанс за бягство от
затвора, те и не мислят да изчезнат яко дим, а се отправят право към
заспалата Цоцолана за да й дадат урок…
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова