Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.
Описание:
Кали Даскалова