На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.
Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.
Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото
Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.
Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.
Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.
Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.
Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com