Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов. За пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд, първите люлякови храсти е Европа са прорасли в замъка на кралица Елизабет. Във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов. Градът на люляците в България е Ловеч.
Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата. Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти.
Изображението разкрива пред нас прекрасен букет от люляк, потопен в прозрачна стъклена ваза, която се вижда отчасти. Цветовете са гъсти и свежи, като тежко се прегъват и накланят към вазата, заради по-слабата част на дръжката на цветоноса към края си. Ароматното цвете представлява красива и пищна гледка от два тона на лилавото- светло и тъмно. Всяко клонче от люляка е окичено с по няколко вретеновидни цвята, всеки от който е съвкупност от неизброим брой малки цветчета, гъсто наредени едно до друго. Всяко едно от тях прилича на цилиндър, който се отваря и завършва с четири или пет капковидни продължения на цветното листо, разположено красиво и симетрично. Между тях от дълбочината на цветния цилиндър наднича красивата жълта тичинка на цветчето. Така едно гъсто вретеновидно клонче, прилично по форма на захарен памук в бледо лилави цветове сякаш срамежливо се обръща настрани, докато този в по-тъмно лилаво като че по-гордо стои във вазата. Тук -там се подават зелените листа, накичени по клончетата сред дъхаво лилавата омая. Те са широки в основата на дръжката и се стесняват към края образуващи остър връх, на места прегънати също издават своята нежност и крехкост. Прозрачността на съда в който са потопени позволяват да видим здравото клонче, покрито с тъмна кора. Може би още едно дребно нещо, съобразено от природата – – за да може да се задържи цялото великолепие на гъстите, кичести цветове на цветния храст, докато радва погледа, докосвайки нежно обонянието ни.
Описание:
Ивелина Дамянова
Още за Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA