В приказката се разказва за бедата, сполетяла мечо семейство, заради прибързаността и неопитността на едно от мечетата. Те са нападнати от рояк ядосани пчели и бързо спасени от своята разумна майка.
И така, в една тъмна пещера растат две рошави мечета, заедно с майка си. Тя ги храни, закриля и запознава със заобикалящия ги и непознат свят. Меца често ги води при мравуняка за да си похапнат, учи ги да се защитават, докато играят, и да се къпят в бистрите планински вирове. Показва им как да намерят храната си и да се сдобият умения, които да им помогнат за бъдещото им оцеляване. Но както е присъщо на всички деца, така и малките мечета са изпълнени с любопитство и нетърпение да разберат всичко около себе си. И така старата мечка ги повежда към една липа в която има пчелно семейство за да си похапнат от вкусния мед. Стигнали там, едно от мечетата пъргаво, нетърпеливо се покатерва на дървото. То бърка в хралупата с меда и никак не обръща внимание на майка си, която настойчиво го приканя да слезе от дървото. Заради това, мечото семейство става обект на нападение от страна на пчелите. Само бързата реакция и опитността на майка Меца спасява рожбите й от острите жила на пчелите. Тя сграбчва непослушното мече със здравата си муцуна и бързо хуква, заедно с братчето му към близкия поток. Потапя мечетата в дълбоките води на потока в безопасност от пчелното нападение. Пчелите бързо се разлитат, разбрали, че няма как да достигнат до посегателите на дома си, а майка Меца и децата й се прибират у дома.
Поуката е: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“. Мечето прави неволна грешка поради своето незнание, но за негова радост, майка му е до него за да го закриля, пази и поучава. Всяко действие трябва да се предхожда от мисълта, а когато не знаем, трябва да се осланяме на мъдростта на по-възрастните!
Изображение:
На изображението са нарисувани майка Меца и двете й мечета. Старата мечка стои изправена на задните си лапи в бистрия поток, докато усилено размахва предните си, от които хвърчат водни пръски, в опит да прогони множеството ядосани пчели. Мама Меца е с щръкнала, рошава кафява козина, гледаща към мечетата с тревожен поглед. Едното мече е почти легнало по гръб в бистрия поток, вдигнало беззащитно лапи, а до него братчето му сякаш се опитва да тича, а във водата тичането е трудно, почти невъзможно. Няма как да объркаш лакомника предизвикал цялата тази олелия. Пчелите знаят кой ги е обезпокоил и целият рояк напада само него. Братчето му вече почти се е потопило цялото във водата, учудено е от това което се случва, а малкият палавник се опитва безуспешно да избяга от масираното нападение. Около тях жужат множество мънички пчели, насочили яда си върху главата на бягащото мече. То е притворило очи, вероятно от болката причинена му от ужилванията, и е вдигнало високо лапите си, опитвайки се да се защити. Видно е, че красивата и гъста кафява козина на мечетата не ги предпазва от пчелите и те търсят спасение във водата. Сцената предизвиква усмивка, заради безполезността на явната сила и размери на мечетата и майка им пред мъничките и наглед безобидни пчели. Зад тях се ширят бистрите води на потока и едри сиви обли скали, около които растат високи зелени папури, над които се шири безоблачното небе.
Описание:
Ивелина Дамянова