Осем патиланци, изобразени в черно и бяло, са застанали един до друг.
Патилан е малко по-висок. главите на всички са изцяло черни, покрити
неравномерно с тъмна субстанция. На черните лица се белеят само широко
отворените очи и усти на малчуганите. Някои от децата са с по-обемни
бузи. Ръцете на всички са изпъстрени с тъмни петна. Черната маскировка
представлява гъста лепкава кал. Малчуганите са били принудени да се
натрият с нея, за да се предпазят от връхлитащите ги пчели.
В опита си да бъде достоен и смел другар на патиланците Славчо е
отишъл в близост до пчелния кошер и по невнимание е успял да го събори.
Резултатът: светкавично пчелно нападение. патиланците не са оставили
побратима си сам в борбата с пчелите, а с всеобщи усилия се спасяват и
споделят последиците – болката от ужилванията. Така, с почернели от кал
и подути лица, те “кръщават“ новия си другар.
Срещу тях е застанала баба Цоцолана. Жената се е привела. Лицето й ни
е показано в профил. Късата й коса се спуска на прави кичури. В едната
си ръка държи малка лопатка, а в другата метла, изработена от тънки
вейки и с дълга дървена дръжка. Отпред по земята има дребни тъмни точки,
различни по големина. Дали това не са пчелите, загинали в юнашката битка
с малчуганите…?
Баба Цоцолана изглежда разтревожена от поредната детска лудория, а
патиланците като че очакват гнева на жената. Може би той ще бъде
по-страшен от жилата на насекомите.
В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова