Българската народна приказка „Който не работи, не трябва да яде“ е записана от именития български автор Ангел Каралийчев. Тя по типичен за българския фолклор начин извежда на преден план трудолюбието като ценност.
Неслучайно от малки израстваме с поговорки като: „Работата краси човека, мързелът го грози.“ или „Няма добро без пот“. Това е, защото трудът заема централна роля в родната ни култура столетия наред. Считан за незаменима добродетел, той е в основата на сюжета на много български битови приказки. Функцията на приказката „Който не работи, не трябва да яде“ е поучителна, а самата поука е изведена още в заглавието.
В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Била много галена. Майка й шетала из къщи, чистела, готвела. Богданка само ходела насам-нататък, нищо не похващала.
Почнали да идат оттук-оттам да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:
— Наша Богданка не е научена да работи. Тя е галена.
Щом чуели това, всички си отивали.
Веднъж дошъл един старец и казал:
— Чух, че имате хубава мома, дойдох да я взема за снаха.
Майката и нему отговорила:
— Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи.
— Нека — рекъл старецът, — у нас никой никого не кара да работи. Който иска да работи — работи. Който не иска — така си седи.
След седмица-две направили сватбата.
Старецът имал трима синове и още две снахи.
На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Невястата седяла пременена и нищо не похващала.
Събрали се за обед. Седнали на трапезата. Невястата седяла настрана и чакала да я поканят. Другите снахи донесли гозбата. Сложили пред свекъра голяма пита хляб. Той взел питата и я разчупил на толкова парчета, колкото души били на трапезата.
— А на невястата? — рекла свекървата.
— Тя не е гладна — отвърнал старецът. — Когато човек не работи, не огладнява.
Следобед всички пак започнали работа. Невястата седяла и нищо не похващала.
Събрали се да вечерят. Сложили пита пред свекъра. Старецът взел питата и я разчупил пак на толкова парчета, колкото души били на трапезата.
— А на Богданка? — запитала свекървата.
— Тя не е гладна — отговорил старецът. — Който не работи, не огладнява.
Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден, па легнали и скоро заспали.
Легнала и невястата. Но гладни очи заспиват ли? Едвам дочакала да се съмне. Станала тихичко, измила си очите, издоила кравите, изкарала телците.
Станали и другите. Като видели що е направила невястата, спогледали се и се усмихнали.
На обед невястата сложила трапезата и седнала наред с другите.
Старецът разчупил питата, подал най-голямото парче на невястата и рекъл:
— Ти, невясто, днес работи най-много от всички. Ето и на тебе от питата.
Изминали се седмица-две. Невястата по цял ден шетала.
На третата седмица майка й и татко й дошли на гости. Съгледали ги и излезли всички на двора да ги посрещнат.
Невястата припнала най-напред. Тя отворила портите и бързо извикала:
— Мамо!… Тате!… Слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа. Тука не е като у нас… Тук, който не работи, не му дават да яде!
Изображение: От изображението е видно, че е лято. Красива мома е седнала на тучна и зелена поляна. Облегнала е тялото си на стъблото на зелено отрупано със зрели и сочни череши дърво. Тя е притворила очи, вероятно е задрямала под сянката на красивото и плодородно дърво. Цялата полянка е отрупана с разцъфнали червени цветя. Богданка е много красива. Пременена в нови и хубави одежди. По ръкавите на снежно бялата и риза са извезани цветни шевици. Върху ризата има синя рокля, с избродирани на ръкавите пъстри орнаменти с народни мотиви. На главата си е завързала снежно бяла забрадка под която е прибрана косата и. Обута е с бели чорапи и кафяви опинци. Опинците са традиционни български обувки, удобни за танцуване.
Описание:
Малинка Александрова