Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.
От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.
В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.
Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.
Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.
На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.
Описание:
Ивайло Димитров