Изображение 1:
В основата на черно-бялата илюстрация е изписано заглавието на разказа – „Като никога“. В центъра ѝ е долапът на баба Цоцолана. Тази масивна мебел представлява правоъгълен сандък с остър връх и два срещуположни капака от всяка страна. По черните пресечни линии съдим, че е доста стар и вероятно дървото се е нацепило. Долапът е постлан с покривало. Върху него е поставена красива нощна лампа. Отляво е застанал Патиланчо. Момчето гледа към сандъка с изненадано изражение. От другата страна е котаракът Татунчо. Той е вдигнал предната си лапа към долапа. Очевидно се готви за скок към скрилата се нейде наблизо мишка. Гризачът изглежда предизвиква небивал страх у баба Цоцолана.
Изображение 2:
Отново чрез цветовете черно и бяло са изобразени баба Цоцолана и Патиланчо. Отляво е нарисуван елегантен дървен стол. Едрата жена е застанала до него, събрала ръце пред гърдите си и привила тяло. Лицето и е сгърчено от ужас. Причината за този явен страх се крие в правоъгълната кутийка с ядки, падаща пред нея. Капакът ѝ е отворен, а отстрани едно мъничко мишле (и то пропадайки) се опитва да избяга от кутийката.
Отдясно, близо до стената, Патиланчо седи рошав и насълзен. Като че всеки момент мишката ще се приземи върху главата му. Изразът на уплаха у едрата жена, дължащ се на появата на малкия и наглед безобиден гризач, предизвиква усмивка у страничния наблюдател.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова