Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация са изобразени Патиланчо и баба Цоцолана. Тя лежи в голямо легло, леко повдигната на лакът над меката си възглавница. Завита е с пухкав юрган. Едната и ръка е изпъната към стоящото до нея момче, докато другата е отпусната върху завивката. Цялото ѝ лице е черно, ръцете до китките също. Ясно личи, че това е някакво мазило, което е наложено неравномерно по лицето и е полепнало обилно по него. Жената изглежда така, защото Патиланчо, макар и без лоши намерения, наместо крем е дало на баба Цоцолана кутийка с черна боя за обувки. Тя пък, доверявайки му се, щедро се е намазала за да се разкраси. До нея, в потвърждение на поговорката, че едно зло никога не идва само, в същия миг малчуганът събаря от подноса, който държи в ръце, бурканче с черно, течно съдържание. Злополучната боя/ и чаша с безцветна течност се разливат върху завивките.
Цялото изражение на провинилия се хлапак излъчва ужас и недоумение- отворена широко уста, сбръчкано от предстоящия вик носле, невярващ поглед и вдигнати в почуда вежди. Няма съмнение, че Патиланчо вече е осъзнал какво се е случило по негова вина, потресен е от вида на баба Цоцолана и тръпне в очакване на предстоящото наказание …
Изображение 2:
Черно-бялата илюстрация пресъздава проявата на гняв към момчето от страна на баба Цоцолана. Разбирайки, че е намазала лицето си с черната боя, тя е станала от леглото си и е сграбчила детето през корема. То виси безпомощно с лице към земята. Едрата жена го държи здраво с едната си ръка, а в другата чехълът ѝ е надвиснал заплашително, готов да бъде стоварен върху Патиланчо. Една голяма сълза е на път да се разбие върху тъмния килим, където е другият пантоф на жената. Срещу тях котаракът Татунчо- рошав, с шарена петниста окраска се изпъва, извивайки тяло, с вирната опашка. Изглежда незаинтересуван от случващото се. До котарака е и кутрето наричано от Патиланчо Дебеланко, а от Цоцолана гальовно с името Мими. То също като стопанката си е със сърдито изражение и с намръщена муцунка. Вдигнало е лявата си лапа, сякаш готово да се скара на детето.
През големия прозорец на помещението, облепено с красив тапет с цветни мотиви, надничат едно дългоухо магаре, патица, петел и прасето Свинчо. Всички те са съкрушени от случката и страдат, ронейки едри сълзи, докато наблюдават наказанието на Патиланчо.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова